Кървава разходка [bg]

Майлоу се обърна към мен:

— Как мислиш? Шумът и светлините ще го спрат ли, или ще го настървят?

— Зависи от сценария — отговорих аз.

— Сценарият ли? — каза Уитуърт.

— Той следва линията на някакъв сценарий. Дори да реагира на една непосредствена заплаха, проблемът е в това, че не знаем до какво равнище на възбуда е стигнал, за да можем да предскажем точно какво ще направи.

— Възбуда ли? Това да не би да е свързано със секса?

— Това е общото му физиологично състояние — обясних аз. — Организмът на психопатите обикновено функционира на по-ниско равнище в сравнение с организмите на повечето от нас, при тях стойностите на пулса и на проводимостта на кожата са по-ниски, прагът на усещане на болка е значително по-висок, с изключение на случаите, когато се появи напрежение. Тогава те стават извънредно избухливи. Ако се сблъскаме с Криминс, докато все още е сравнително спокоен, тоест, докато изгражда някакви схеми, обмисля планове и може да се контролира, той вероятно ще избяга или просто ще се предаде. Но ако го улучим във върхов момент, може да реши да доведе сценария си докрай.

— Като Кореш45 — каза Уитуърт. — Колко годишно е момичето?

— На четиринадесет.

— Разбира се, няма гаранция, че вече не го е ликвидирал.

Майлоу каза:

— Искам хеликоптерите да са в готовност. Дайте ми още две-три коли. Всички ще влезем в Трийдуей тихо, без фарове и без сирени. — После се обърна към мен: — Къде висят онези от „Бънкър“?

— В сградата на охраната, точно след входа.

— Чудесно! — каза той на Уитуърт. — Ще се срещнем на главния вход. Алекс, обясни му точно всичко. Ти си единственият, който е бил там.