Кървава разходка [bg]

— И къде се случи тази вълшебна приказка? — попита Майлоу.

— На Айвър и Лексингтън, казах ви вече.

Задните улици на Холивуд. Момчето имаше онези специфични хлътнали страни, които с пълна сила крещяха за Холивуд.

Майлоу продължи:

— Значи онзи просто се приближи до теб на ъгъла и ти даде ключовете си.

— Ами да.

— А ти какво правеше на Айвър и Лексингтън?

— Нищо. Мотаех се.

— И той си караше корвета и…

— Не, вървеше пеш. Корветът беше паркиран другаде.

— Къде?

— През две улици.

— И ти го помисли за клиент.

— Не, аз не ги правя тези гадории. Всичко стана както ти казах, човече!

— Как изглеждаше този тип, Крис?

— Не знам.

— Един тип ти дава ключовете от колата си и ти не знаеш как изглежда?

— Беше тъмно — там винаги е тъмно, затова… Вървете сами да видите, там винаги е тъмно!

— Някакъв тип, когото не познаваш и чието лице не можеш да видиш, ти дава ключовете от корвета си, казва ти да го закараш вместо него в дома му и ти дава двайсет долара за услугата.

— Точно така — потвърди Соумс.

— Защо поиска да го направиш?

— Питайте него.

— Питам тебе, Крис!

— Имаше друга кола.

— А! — каза Майлоу. — Нещо, което забрави да ми кажеш първия път.

— Той… аз… — Соумс здраво стисна устни.

— Част от двайсетачката е била да не казваш нищо на никого, нали?

Мълчание.

— Каза ли ти случайно, че ще поръчителства за теб, когато те пипнат да крадеш коли?

Мълчание.

Майлоу коленичи на един крак и очите му се изравниха с очите на Соумс.

— Ами ако ти кажа, че ти вярвам, Крис? Ами ако ти кажа, че аз знам как изглежда този човек? Висок, слаб, с голям като клюн нос. Целият облечен в черно. С черна коса или може би светлокафява. Всъщност с перука.

Соумс премигна.

— Познах ли?

Младежът погледна встрани.

— Ами ако ти кажа, че имаш голям късмет, Крис, защото това е много, много лош човек и ти би могъл да бъдеш замесен в нещо много по-сериозно?

Соумс сбръчка нос. От едната му ноздра се подаваше засъхнал сопол. Очите му отбягваха Майлоу. Дрехите му миришеха на мръсно, на старо и странно защо — на нещо метално.

— В нещо невъобразимо по-сериозно, Крис.

— Добре де!

— Мислиш, че те будалкам, така ли, Крис? Обаче как щях да знам как изглежда този човек? Защо, според теб, съм тук, в неговата къща?

Соумс направи още един неуспешен опит да свие рамене.

— Съучастничество в убийство, Крис! — каза Майлоу.

— Добре де!

— Сто на сто добре. Този човек обича да убива хора. Обича да им причинява болка.

— Майтапиш се!