Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165
Перейти на страницу:

Всъщност, като се замислеше, животът беше коварен плъх.

Бележка на автора

Когато майка ми или някоя от четирите ми лели случайно видеше жена да бута детска количка, обикновено казваха нещо, което вероятно бяха чули от своята майка: „Откъде се взе, скъпо дете? Просто се появи и при нас дойде“. Понякога се сещам точно за това безсмислено стихче, когато ме попитат как ми е хрумнала идеята за дадена история. Често не знам отговора, което ме смущава и ме кара малко да се засрамя. (Несъмнено това се дължи на някой комплекс от детството.) Понякога отговарям честно („Нямам представа!“), но друг път просто измислям някоя глупост и така удовлетворявам питащия с не особено логично обяснение за причинно-следствените връзки. Сега ще се опитам да отговоря честно. (Но аз така ще кажа, нали?)

Като малък сигурно съм гледал някой филм — вероятно някой от филмите на ужасите на „Америкън Интърнашънъл“ (с приятеля ми Крис Чесли ходехме на стоп до Луистън, за да ги гледаме в кино „Риц“) — за мъж, който толкова се страхува да не го погребат жив, че поискал да прекарат телефон в гробницата му. А може да е бил епизод на „Алфред Хичкок представя“. Във всеки случай идеята се загнезди в развинтеното ми детско въображение: мисълта за телефон, който звъни в гроб. Години по-късно, след като мой близък приятел умря неочаквано, се обадих на мобилния му телефон, просто за да чуя гласа му още веднъж. Вместо да ме утеши, от обаждането ме побиха тръпки. Повече никога не го направих, но от това обаждане и от детския спомен за онзи филм или телевизионен сериал се роди „Телефонът на господин Хариган“.

Историите хващат в каквато посока си поискат и истинското удоволствие в тази новела — за мен — беше да се завърна във времена, когато мобилните телефони като цяло и айфоните в частност бяха новост и още не подозирахме за всички последици от масовото им навлизане. По време на проучванията моят компютърен специалист Джейк Локуд купи айфон от първо поколение от eBay и успя да го подкара. Телефонът е наблизо, докато пиша. (Налага се да го държа включен в контакта, защото някой го е изпуснал и е повредил копчето за включване и изключване.) Мога да вляза в интернет от него, мога да проверя котировките на финансовите борси и прогнозата за времето. Просто не мога да се обаждам, защото е 2G, а тази технология е мъртва като видеото „Бетамакс“.

Нямам представа откъде дойде идеята за „Животът на Чък“. Знам само, че един ден ми хрумна билбордът с надпис „Благодарим ти, Чък!“ и снимка на мъжа с надпис 39 СТРАХОТНИ ГОДИНИ. Мисля, че написах разказа, за да разбера каква е историята на билборда, но не съм много сигурен. Мога да кажа само, че винаги съм имал усещането, че всеки от нас — от властимащите до момчетата, които мият чинии в закусвалните, и момичетата, които сменят чаршафите в крайпътните мотели — съдържа в себе си целия свят.

При едно пътуване до Бостън видях мъж да свири на барабани на Бойлстън Стрийт. Хора минаваха покрай него и почти не го забелязваха, а кошницата, която беше оставил (не беше Вълшебна шапка), не можеше да се похвали с много дарения. Запитах се какво ли ще стане, ако някой, някой Костюмар например, се спре и започне да танцува като Кристофър Уокън във великолепния клип на Фатбой Слим към песента „Weapon of Choice“. Връзката с Чък Кранц — олицетворение на Костюмара — се получи естествено. Включих го в историята и го оставих да танцува. Обичам да танцувам, харесва ми как танцът освобождава душата и сърцето, и писането на тази история ми донесе истинска радост.

След като написах два разказа за Чък исках да напиша и трети, който да ги свърже в една цялостна история. „Първо действие: Съдържам множествата“ написах една година след първите два. Дали трите разказа — представени в обратен ред като филм, който започва от края — са успешни, ще преценят читателите.

Нека прескоча напред към „Плъх“. Нямам никаква представа как ми хрумна тази история. Знам само, че за мен това е злокобна приказка и ми даде възможност да напиша нещо за загадките на въображението и как пренасяме идеите от там върху страницата. Трябва да добавя, че лекцията на Джонатан Франзен, за която говори Дрю, е измислена.

1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)