Ако има кръв [bg]

— Сключихме сделка.

— О, вие университетските преподаватели с вашата семантика.

— Сделката беше Ал — настояваше Дрю. — Само той. Понеже така и така щеше да умре от рак на панкреаса.

— Не помня да си уточнявал нещо за рак на панкреаса — каза плъхът. — Греша ли?

— Не, но предположих…

Плъхът поглади муцуната си с лапи, завъртя се два пъти — от усещането как задните лапи се движат, дори през одеялото, на Дрю му се догади — и после отново се вгледа в него.

— Така е с вълшебните желания. Коварни са. Има много клаузи с дребен шрифт. В най-добрите приказки това е казано пределно ясно. Мисля, че го обсъдихме още тогава.

— Добре, но Надин Стампър нямаше нищо общо! Тя не беше част от… договорката ни!

— Но и не беше изрично изключена — отговори плъхът с педантичен тон.

„Това е сън — помисли си Дрю. — Поредният сън, няма друг начин. В нито една реалност не може гризач да изнася адвокатска лекция на човек“.

Стори му се, че силите му се завръщат, но не помръдна. Засега. Когато помръднеше, движението щеше да е внезапно и нямаше да удари плъха или да издуха плъха. Възнамеряваше да хване плъха и да го стисне. Плъхът щеше да се гърчи, щеше да пищи и почти със сигурност щеше да го ухапе, но Дрю щеше да го стиска, докато коремът му се пръсне и вътрешностите му излязат през устата и задника.

— Добре, може и да имаш известно право. Но не разбирам нещо. Аз исках единствено книгата, а ти развали всичко.

— О, горкичкият — каза плъхът и отново избърса муцуна с лапички. Тогава Дрю за малко да го сграбчи, но изчака. Още беше рано. Трябваше да е сигурен.

— Майната ти на подигравките. Можех да те убия с лопатата, но не го направих. Можех да те оставя навън в бурята, но не го направих. Прибрах те вътре и те сложих до печката. Тогава защо ми се отплати, като уби двама невинни и ми открадна удоволствието, което щях да изпитам от завършването на единствения роман, който ще напиша някога?

Плъхът се замисли.

— Е — каза най-сетне, — ако мога да си позволя да променя малко стария виц, ти знаеше, че съм плъх, когато ме прибра.

Дрю скочи. Беше много бърз, но извитите му пръсти хванаха единствено въздух. Плъхът претича по пода, но преди да стигне до стената се обърна към Дрю и като че ли се ухили на лунната светлина.

— Освен това не го завърши ти. Ти никога нямаше да го завършиш. Аз го завърших.

В стената при пода имаше дупка. Плъхът се шмугна в нея.

За миг Дрю зърна опашката му. После плъхът изчезна.

Дрю легна и се вгледа в тавана. „На сутринта ще си кажа, че е било сън“, помисли си и точно така и направи. Плъховете не говореха и не изпълняваха желания. Ал беше преборил рака само за да загине в автомобилна катастрофа по ужасна ирония, но се случват подобни неща; жалко, че жена му бе загинала с него, но и това се случва.

Прибра се вкъщи. Влезе в необичайно тихата къща. Качи се в кабинета си. Отвори папката с редактирания ръкопис на „Горчива река“ и се приготви за работа. Случили се бяха някои неща, едни наистина, други в главата му, и той не можеше да ги промени. Трябваше да запомни, че е оцелял. Щеше да обича жена си и децата колкото може повече, щеше да преподава колкото може по-добре, щеше да живее колкото може по-добре и с радост щеше да се присъедини към авторите, написали само една книга. Всъщност, като се замислеше, нямаше от какво да се оплаква.