Игрите на Немезида [bg]

Но тя още не бе мъртва. Трябваше да продължи да се движи. Умът ѝ бе прескочил част от секундата. Не можеше да си позволи това. Наоми се заиздърпва внимателно, плъзгайки се на сантиметри от обшивката на кораба. Ако бе прекалено бързо, нямаше да може да се спре. Ако бе прекалено бавно, щеше да загуби съзнание, преди да е стигнала до сигурно място. Можеше само да се надява, че е някъде в златната среда. „Хиляда и…“ Вече не знаеше колко. Петнайсет? Цялото ѝ тяло представляваше хаос от болка и животинска паника. Вече изобщо не различаваше звездите. „Пела“ бе размазано петно. Слюнката в устата ѝ кипеше. Тънък, писклив вой изпълни ушите ѝ, илюзия за звук там, където нямаше такъв.

„Могат да се случат много неща — помисли си тя, съзнавайки смътно, че го е казвала на някого друг, неотдавна. — Дори това.“ Усети да я залива покой. Еуфория. Това бе лош знак.

Шлюзът бе там, само на пет метра. Четири. Умът ѝ прескочи и ето че той вече прелиташе покрай нея. Тя протегна бързо ръка да го хване и рамката я удари по китката. Наоми се опита да се вкопчи в нея, също като Син. Въртеше се, ударът бе превърнал линейното ѝ движение във въртеливо. Но беше над въздушния шлюз. Бледата му паст се надигаше изпод краката ѝ и изчезваше над нея, а после пак и пак. Протегнеше ли се, ръката ѝ бе практически в кораба, но тя не можеше да докосне рамката. Не можеше да се издърпа вътре. „Пела“ се отдалечаваше и губеше цвят, докато съзнанието на Наоми започваше да гасне. Толкова близо. Бе стигнала толкова близо. Още сантиметри и би могла да оцелее. Но космосът бе безмилостен. В него непрекъснато умираха хора. „Пела“ изпусна още една струя от маневрените си двигатели, сякаш в знак на тържествено съгласие.

Без да мисли, Наоми сви крака си и въртенето ѝ се ускори. Тя свали обувката, която Сарта не бе докопала. Усещаше ръцете си странно. Непохватни, тромави, почти вцепенени. Когато се разгъна отново, въртенето се забави до предишната си скорост. Тя се опита да прецени момента, но не можеше да си събере достатъчно ума. Накрая зърна „Пела“ в края на дълъг и потъмняващ коридор и запрати обувката си към нея, колкото ѝ стигаха гаснещите сили.

Реактивна маса. Въртенето се забави. Ръката ѝ навлезе още повече в шлюза. Носеше се навътре. Петата ѝ се удари в стоманената рамка и болката бе остра и много далечна. Умът ѝ премигваше. Тя остана с впечатлението за контролно табло на шлюз, светлинки, които се опитваха да ѝ предадат някаква жизненоважна информация. Не виждаше цветовете, нито символите на екрана. Съзнанието ѝ угасна и тя загуби свяст.