Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
— Не, ваше преосвещенство.
— Тогава защо? — И когато Пиърс не отвърна, той продължи: — Разбирам, че свещеничеството може би сега не е това, което желаете — той погледна за момент Петра и Иво — и бих ви разбрал, но имате възможност да отведете Църквата там, където тя никога не е била.
— Но построена върху какво, ваше преосвещенство? Преди няколко часа имахме Словото в най-чистия му вид и решихме да го променим, за да защитим Църквата.
— Вярно — съгласи се Перети. — Но ако си спомняте, вие тогава казахте, че няма друга възможност.
— Точно така. Но винаги има спор, нали? Защитата на Църквата, пазенето на здравината й, не зависи от това дали трябва да променим посланието.
— То все още е едно могъщо послание.
— В известен смисъл, ваше преосвещенство. Предполагам, че именно допирът ми до „Ходопория“ ме накара да разсъждавам така.
Тонът на Перети стана малко по-официален.
— И какъв е той?
— Винаги съм мислил — каза Пиърс, — че ако открия нещо достатъчно чисто, всичко ще си дойде на мястото, независимо от съществуващите очаквания. Но в случая не е така. Нищо не остава съвсем чисто, щом трябва да се съобразява с изградена от човека структура. И Христос е знаел това. Ето защо той е оформил посланието с мисъл за всеки отделен дух. Това е Неговата непогрешимост, Неговата сила. Да се знае, че всеки поставя своята собствена вяра на масата, строго индивидуално, съвсем отделно — и именно в тази съвършена самостоятелност се крие смисълът на посланието. То определя взаимоотношенията, построени на голата истина: наша е отговорността да открием връзката със света извън нас. Не нечия друга. И определено не на Църквата. Странно е как манихеите ми показаха това. — Без да съзнава, Пиърс хвана ръката на Петра. — И тази връзка лежи в сърцевината на чистата обич и прави възможна яснотата.
Перети го гледаше. После каза:
— Знаете, разбира се, че единствената основна задача на Църквата е да поддържа и засилва тази връзка.
— Не съм сигурен, че вече бих се съгласил с това.
— Добре — каза Перети. — Тогава, за съжаление, ще трябва да ви загубим.
— Така е — добави Аниели и стана. Усмихна се, за да намали напрежението, и каза: — Оставяте ме сама с Негово преосвещенство.
После погледна Перети и се засмя.
— Казах ви, че с мен не се работи лесно.
— Ще го запомня — усмихна се кардиналът.
— Пепелници — каза Пиърс. — Препоръчвам ви ги като средство за помиряване.
— Много смешно — нацупи се Аниели. — Значи се връщате в Щатите?
— Ще видим — каза Пиърс и погледна към Петра.
— Имам някои добри приятели в Библейския институт в Бостън. Те ще се радват да се запознаят с вас.
Той се усмихна на Аниели, после пак се обърна към Петра.
— Мисля, че първото нещо е да сложим този младеж да поспи.
— Разбира се — каза Перети и се изправи. — Подредили са ви стаи на горния етаж. Вилата е ваша, докогато поискате.
— Благодаря ви, ваше преосвещенство.
— Не — каза кардиналът. — Аз ви благодаря… отче.
Пиърс вдигна Иво и хвана Петра за ръката.
— Чакайте, чакайте — викна Аниели и целуна Пиърс по бузата. — Ще ми липсвате.
Усмихна им се и веднага се обърна към Перети.
— Както виждам нещата, ваше преосвещенсво, имаме два избора. Е, всъщност един, ако разберем как… — Тримата вече излизаха в коридора.
— Много бързо говори — каза Иво.
Пиърс и Петра се засмяха.
— Да, Ивчо — каза Петра. — И мисли бързо.
Епилог
Брустьр, Масачузетс
Слънцето се потапяше зад хоризонта, по-жълто от портокал. Нямаше вятър и жегата на плажа беше по-малка отпреди час. Всеки полъх носеше аромата на сол.
Пиърс гледаше вълните. Три седмици у дома и едва сега започваше да осмисля случилото се.
Блейни беше прав. Папството премина в ръцете на Перети седмица след първите новини. Изборите бяха ограничени до шест дни, бяха повикани осемте оцелели кардинали и мнозина епископи, за да проведат конклава. И бяха избрали Перети още на първия тур.
По-интересното обаче беше свитъкът — „Книгата на «Q»“ според учените, който Перети бе спасил от лапите на така наречените заговорници. Охраняван по-зорко и от свитъците от Мъртво море, „Q“ бе помогнал на хората да възстановят равновесието си след бомбените атентати. Аниели бе разпространила новината и важни хора бяха започнали да сядат около масите. Първата стъпка. Щеше да трябва известно време преди чувството за нормалност — каквото и да означаваше това — да се завърне.
Все пак имаше положителни признаци. Трупа методистки проповедници в Щатите твърдяха, че Ватиканът пазел „Q“ само за себе си — появиха се слухове, че католически учени били дописали повечето неща в свитъка за свои цели. Дрязгите пак започваха.