Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
— Добре — каза Пиърс твърдо. — Тогава отивам при Блейни и му го давам, както е.
— Знаете, че не мога да позволя това — каза Перети.
— Значи сте изправени пред проблем. — Пиърс го погледна право в очите. — Защото ако не го взема до довечера, то така или иначе ще отиде в ръцете на Блейни. Точно такива нареждания дадох. Така ми се стори логично.
Перети го гледаше. После попита:
— Наистина ли вярвате, че Блейни ще направи размяната и ще ви пусне да си вървите?
— Да. — Нямаше колебание. — Той ми дължи това. И го знае.
Перети понечи да отговори, но телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.
— Да? — Няколко секунди слуша напрегнато и изненадано. — Сигурен ли сте?… Знаем ли коя е тя?… Добре… добре. — Без да спира да слуша, той погледна Пиърс. — Не, мисля, че можем да направим нещо по-добро. Изчакайте, ще ви се обадя.
Затвори телефона и каза:
— Фон Нойрат е мъртъв. — Бавно вдигна погледа си към Аниели. — Колко време ви трябва, за да… ревизирате свитъка?
Тя помисли за момент, после каза:
— Не знам. Два-три часа. Зависи от…
— Тогава го направете. — Той се обърна към Пиърс. — Когато свършите, звъннете на Блейни. Дотогава ще знам на кое място да поискате да се направи размяната. Приемате ли, отче?
Пиърс само кимна.
В сумрака вила „Боргезе“ имаше почти въздушен, призрачен вид, особено на фона на градините „Пинчио“, разположени точно над площад „Дел Пополо“, където дългите алеи — повечето кръстени на светци и папи — минаваха под покрова на борове и дъбове, осветени от улични лампи. Там звуците на Рим заглъхваха, заместени от случайни стъпки по чакъла, ставащи все по-редки след залез слънце, когато светлините на уличните лампи засияваха по-силно.
Пиърс крачеше по широката алея „Лъв IX“ и се вслушваше в шума на собствените си стъпки. Както винаги Аниели се бе справила съвсем навреме — за два и половина часа бе променила свитъка и смущаващите откъси бяха отделени с точността на хирург. Но когато трябваше да унищожат нежеланите парчета, тя се поколеба. И двамата гледаха парчетата, поставени в една малка купа на масата. Именно Пиърс беше този, който извади кибрита.
Разговорът с Перети бе кратък. Мястото и времето. Обаждането на Блейни също беше лесна работа, макар че беше ясно, че той не бе го очаквал. Сам ли щял да дойде Пиърс? Да. Кой му бил помогнал? Пиърс искаше само момчето и жената. Блейни трябваше да му се довери. След един час.
После бе говорил с Петра и Иво. Тя му бе обещала да е нащрек. Само Иво хареса идеята за ново приключение.
Блейни седеше на една пейка в средата на алеята, пресичаща „Лъв IX“, На петнайсет метра от него стоеше Мендравич, до бяха него Иво и Петра в един инвалиден стол. Никой друг. Пиърс тръгна към тях. На пет метра от Блейни спря и попита:
— Тя може ли да ходи?
— Да — отвърна Блейни.
— Тогава им кажи да тръгнат към мен.
— Дай да видя „Ходопория“.
Пиърс отвори кутията и я обърна към Блейни така, че да може да види свитъка вътре.
— Как мога да съм сигурен, че това е „Ходопория“?
— Прати ги тук.
— Дай ми кутията.
Пиърс не помръдна.
— Знаеш, че фон Нойрат е мъртъв, нали.
— Да — спокойно каза Блейни. — И не, ако предполагаш, че аз съм го поръчал.
— Прати ги тук — каза Пиърс.
Блейни погледна Мендравич и му кимна и хърватинът отиде до инвалидния стол на Петра, за да й помогне да стане. Тя се отказа от помощта му и бавно се изправи и хвана ръката на Иво.
— Добре — каза Блейни. — Сега ми дай кутията.
— Ще изчакаме, докато дойдат при мен. — Блейни го погледна внимателно, като че ли искаше да види нещо, но после пое дълбоко дъх и отново кимна на Мендравич. Петра и Иво бавно закрачиха напред.
— Прав ли съм, че Дейли се е опитал да ти помогне? — попита Блейни.
— Перети — отвърна Пиърс, — Чезаре ти праща много здраве.
Отново никаква реакция.
— Така или иначе трябваше да бъде или единият или другият. И несъмнено един от тях ще е следващият папа. — Пиърс никога не бе виждал Блейни толкова самодоволен. — Предполагам, че неговите хора са се разположили около парка, нали?
— Казах, че ще дойда сам.
— Все пак малко се съмнявам.
Пиърс не отговори нищо.
Петра и Иво минаха край Блейни и се запътиха към Пиърс. Тя сграбчи ръката му и той незабавно я притисна до себе си.
— Здрасти, Иън — каза момчето.
— Здрасти, Ивчо.
Пиърс тихо прошушна на Петра:
— Отидете до пейката срещу нас.
Тя кимна и хвана ръчичката на Иво. Когато се отдалечиха достатъчно, Пиърс пак се обърна към Блейни, пристъпи към пейката и седна до него.
— Тук няма никой друг, Джон. Разчитам на думата ти.
— Значи си по-наивен, отколкото мислех.