Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Започвах да схващам — след като победихме — части от плана на Проф, които никога не са ми били ясни. Пробуждането на атака срещу катапулта спаси зайчарниците (поне се надявах така да е станало), но Де ла Пас винаги беше весело безразличен към повредата на това устройство. Вярно, имахме второ, ама отдалечено и труднодостъпно. Щяха да минат години, докато прокараме подземка до новия механизъм по целия път през високите планини. Вероятно бе по-евтино да поправим стария. Стига да е възможно.
Все едно, засега не се очертаваше да пращаме никакво зърно към Земята.
А нали тъкмо това искаше Проф! Обаче и веднъж не намекна, че в основата на неговия план лежи разрушаването на стария катапулт. Става дума за дългосрочния му план, не само революцията. Може би и днес нямаше да признае. Но Майк би ми казал, ако го попитам направо, предвиждал ли е или не този фактор в изчислението на шансовете. В предсказанията за гладни бунтове и други подобни, а, Майк? Да, щеше да ме открехне.
Онова споразумение „тон да тон“… Проф наблягаше върху него, когато отидохме долу; даже проведохме разговори за земен катапулт. Ала вътрешно той изпитваше нула ентусиазъм по темата. Един път, в Северна Америка, ми рече:
— Да, Мануел, сигурен към, че може да потръгне. Но и да го построят, ще бъде временно. Преди два века откарвали с платноходни кораби прането от Калифорния до Хаваите и го връщали чисто. Особени обстоятелства. Видим ли някога да пращат вода и органични отпадъци, транспортирани на Скалата и върнати като зърно, ще бъде също толкова временно. Бъдещето на нашата Луна е заложено в уникалното й положение на върха на гравитационна яма над богат свят, в нейната евтина енергия и изобилието от недвижимост. Ако ние, лунатиците, проявим достатъчно разум през идните векове, като станем свободно пристанище, и избегнем обвързващи съюзи, ще се превърнем в кръстопът на две планети, три планети, на цялата Слънчева система. Няма вечно да сме фермери.
Посрещнаха ни на Източната станция и едва ни дадоха време да махнем скафандрите — все едно, че пак се връщах от Земята с тези викащи тълпи и вдигането на рамене. Подхванаха дори момичетата, понеже Слим Лемке запита Леноре:
— Може ли и вас да носим?
Отговори му Уайо:
— Защо не?
И стилягите се сборичкаха кой да има честта.
Повечето мъже шетаха в скафандри. Изненадах се у колцина от тях блестеше оръжие, докато разбрах, че това не са наши оръжия, бяха ги пленили. Но преди всичко беше благословеното спокойствие да видя Луна Сити непокътната!
Можех да мина и без тържествено шествие. Сърбеше ме да стигна до телефон и да науча от Майк какво точно е станало, колко са убитите, какви са щетите, какво е струвала тази победа. Обаче не ми позволиха. Щем не щем, отнесоха ни в Стария купол.
Избутаха ни на платформа с Проф и другите от кабинета, с големи клечки и всякакви подобни. Нашите момичета олигавиха професора, а той ме прегърна по южняшки, с мляс-мляс по бузата. Някой нахлупи шапка на свободата върху главата ми. Зърнах малката Хейзъл в тълпата и й пратих въздушна целувка.
Накрая се умириха достатъчно, за да говори Бернардо де ла Пас.
— Приятели мои — започна и изчака да настъпи пълна тишина. — Приятели мои — повтори меко. — Любими съратници. Най-после се срещаме свободни и сега с нас са героите, които сами се сражаваха в последната битка за Луната.
Приветстваха ни гръмко, той пак почака. Виждах колко е уморен, ръцете му трепереха, когато се държеше за парапета.
— Искам те да ви разказват, всички ние искаме да чуем как е било. Но първо имам едно радостно известие. Велики Китай току-що обяви, че ще строи в Хималаите огромен катапулт, за да направи доставките към Луната лесни и евтини, както доставките оттук до Синята планета.
Замълча да минат виковете и продължи:
— Само че това ще стане в бъдеще. Днес… О, прекрасен ден! Най-накрая светът призна независимостта ни. Свободни сме! Вие извоювахте щастието си…
Проф спря, изглеждаше изненадан. Не уплашен, а озадачен, леко се олюля.
После той умря.
30
Вкарахме го в магазин зад платформата. Но и помощта на една дузина доктори беше безполезна. Старото му сърце угасна, изтърпяло твърде много претоварвания. Понесоха го обратно навън и аз тръгнах след тях.
Граф Стю Лажуайе докосна ръката ми:
— Господин премиер-министър…
— А? Ох, за Бога!
— Господин премиер-министър — уверено повтори той, — налага се да поговорите с множеството, да отпратите хората по домовете им. След това има други неща, които трябва да направим.