Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Мейлан явно беше единодушен с нея, макар и по съвсем различни причини. Той пристъпи колебливо напред — длъгнест и як мъж, но така изплашен, че се виждаше само бялото на очите му.
— Милорд Дракон… — Той млъкна, преглътна с мъка и започна отново, със съвсем малко по-уверен тон. — Милорд Дракон, да се намесим в една гражданска война е все едно да навлезем в тресавище. Дузина фракции там си оспорват Слънчевия трон, със също толкова непрекъснато променящи се съюзи, като всеки един от тях бива изоставян ежедневно. Освен това в Кайриен гъмжи от бандити, като бълхи по подивяла мечка. Гинещите от глад селяци са оголили земята. Имам сигурни сведения, че ядат кората на дърветата и листа. Милорд Дракон, думата „тресавище“ съвсем слабо би могла да опише…
Ранд го прекъсна.
— Не искате да прострете влиянието на Тийр чак до Камата на Родоубиеца ли, Мейлан? Много добре. Знам кого да поставя на Слънчевия трон. Вие не тръгвате, за да завладявате, Мейлан, а за да възстановите реда и мира. И за да нахраните гладните. Сега в хранилищата има много повече зърно, отколкото Тийр би могъл да продаде, а фермерите ще ожънат още толкова тази година, освен ако откажете да ми се подчините. Фургони ще го карат на север след армиите и онези селяци… на онези селяци няма да им се налага повече да ядат дървесна кора и листа, милорд Мейлан. — Върховният лорд отново отвори уста, но Ранд люшна Каландор и насочи кристалното острие към гърдите му. — Въпрос ли имате, Мейлан? — Мейлан поклати глава и заотстъпва към тълпата, сякаш искаше да потъне в нея.
— Знаех си, че няма да започне война — заяви въодушевено Егвийн. — Знаех си.
— Да не мислиш, че в това нещо ще има по-малко убийства? — промърмори Моарейн. Но какво целеше момчето? Добре поне, че не беше хукнало да спасява селото си, докато Отстъпниците се разправят с останалата част от света както си знаят. — Труповете ще се трупат на също толкова големи купчини, момиче. Ще видиш, че няма да има никаква разлика между една война и това.
Ако беше нападнал Иллиан, Самаил щеше да му спечели време, дори да стигнеше до задънена улица. Време да доусвои силата си и може би да съкруши най-силните си врагове, и да усмири останалите. А с това какво щеше да спечели? Мир за нейната родна земя, изхранване на гинещите от глад кайриенци; в друго време щеше да му ръкопляска за това. Похвален и изключително човешки акт — и напълно безсмислен днес. Безполезни кръвопролития, вместо да се противопостави на противник, чието унищожение щеше да му отвори макар най-тясна пролука. Защо? Ланфеар. Какво ли му беше казала Ланфеар? Какво ли бе направила тя? Възможностите смразиха сърцето на Моарейн. Сега Ранд трябваше да се следи съвсем грижливо. Не можеше да му позволи да се обърне в Сянката.
— Ах, да — каза Ранд, сякаш току-що сетил се за нещо. — Войниците ни не разбират много от изхранване на гладни хора, нали? Поради което смятам, че е необходимо едно милостиво, женско сърце, Милейди Алтейма, съжалявам, че се намесвам във вашата горест, но бихте ли приели да ръководите разпределението на храната? Ще се наложи да изхраните цяла държава.
„И да добие власт“ — помисли си веднага Моарейн. Това беше първата му грешка. Освен решението му да тръгне към Кайриен вместо срещу Иллиан, разбира се. Алтейма със сигурност щеше да се върне в Тийр на едно равнище с Мейлан и Гвейам, готова за нови заговори. Преди това щеше да уреди убийството на Ранд, ако той не внимаваше. Сигурно можеше да се уреди някой „нещастен случай“ в Кайриен.
Алтейма отвърна с дълбок реверанс, като люшна бухналите си бели поли. Изненадата й пролича.
— Както заповяда милорд Дракон. За мен е чест и удоволствие да служа на лорд Дракона.
— Сигурен бях, че е така — отвърна лукаво Ранд. — Колкото и да обичате съпруга си, няма да можете да го вземете с вас в Кайриен. Условията там ще са тежки за един болен човек. Позволявам си волността да се разпоредя да го преместят в покоите на върховната лейди Естанда. Тя ще се грижи за него, докато ви няма, и ще ви го прати в Кайриен, след като се оправи. — Естанда се усмихна победоносно. Алтейма подбели очи и се просна в несвяст на пода.
Моарейн леко поклати глава. Ранд наистина беше станал по-твърд. По-опасен. Егвийн понечи да пристъпи към припадналата жена, но Моарейн я хвана за ръката.
— Мисля, че просто нервите й не издържаха. Дамите ще се погрижат за нея. — Няколко от тях вече се бяха струпали около припадналата, потупваха я и поднасяха шишенцата си с ароматни соли под ноздрите й, Тя се закашля и отвори очи — и изглеждаше готова да припадне отново, щом видя застаналата над нея Естанда.