Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Интересни неща ми казвате — рече той накрая. — Но въпреки това ме разочаровате, лорд Кавана. Опитвате се да изкопчите още няколко часа от жалкия си живот. А може би все още се надявате, че можете да избягате?
— Разбира се, че се надяваме — рече Бронски. — Да не смятате, че сме готови да участваме доброволно във вашата гнусна пиеска?
Валойтаджа се усмихна напрегнато.
— Добре тогава, получихте своите няколко часа. Наслаждавайте им се.
Той се обърна и излезе, следван по петите от буртите.
— Интересен разговор се получи — бе първият коментар на Бронски. — Кога си се научил да четеш мрачански мисли, Кавана?
— Вътрешна информация — отвърна Кавана и метна предупредителен поглед към камерата. — Трр’т-рокик?
Старейшината се появи пред вратата.
— Внимавайте — рече им той. — Двете чудовища все още са в коридора.
— И какво всъщност става тук? — настоя да узнае Бронски.
— Мрачанците са покрили района около „Затворена уста“ с метална преграда — рече му Трр’т-рокик. — Тя не позволява на старейшините да се върнат у дома. Освен това вдигнаха тревога, че хората-завоеватели ще атакуват със своето КИОРО.
— С КИОРО? — повтори Кавана и погледна към Бронски. — Но това е…
— Това е лъжа — прекъсна го Бронски и му хвърли яден поглед. — Какво ще правят твоите сега?
— Ще се защитават — отвърна Трр’т-рокик. — Но Върховният вожд иска да спре войната. Каза, че може би бихте искали да разговаряте със сина си Фелиан Кавана.
— Да говоря с моя… — намръщи се Кавана, но изведнъж се досети. — Ти си при Фелиан.
— Не съм — отвърна Трр’т-рокик. — Но Прр’т-зевисти е при него на Доркас.
— На Доркас? — попита Бронски. — Какво търси там Фелиан?
— Не зная. Може би ще е по-добре да попитате него.
— Да — кимна Кавана. — Как да го направя?
— Ами говорете — отвърна Трр’т-рокик. — А аз ще предавам думите ви на Прр’т-зевисти.
— Ясно — рече Кавана и въздъхна. — Добре, започваме. Фелиан, тук е баща ти, лорд Стюарт Саймън Кавана. Какво правиш?
„През последните 7.49 секунди в стаята влязоха нови дванадесет зхиррзхианци. По местата, които заеха, и начина, по който разговаряха, стигнах до извода, че в помещението се намират поне още толкова от техните невидими средства за мигновена връзка. Това е вторият разпит, в който въпросите са продължение на онова, което научиха от мен при предишния. Малко по-късно се появиха още двама зхиррзхианци и като прецених поведението на останалите, заключих, че те заемат някакви значителни и важни постове. Новопоявилите се застанаха на 1.44 метра от мен. Този отляво бе с три сантиметра по-висок от десния и освен това с 18 сантиметра по-близо до мен.
— Кой си ти?
— Името ми е Макс. В момента съм спътник на Фелиан Кавана.
— Не може да си кабрсиф. Хората-завоеватели нямат кабрсифи. Признай, че не си кабрсиф.
Отделих 0.03 секунди, за да изучавам изражението му и да го сравнявам с тези на останалите зхиррзхианци в помещението. Стигнах до извода, че изражението ми е непознато, но бях склонен да определя 50% вероятност, че изпитва подозрение към мен.
— Не мога да отговоря на въпроса, нито да призная каквото и да било. Не зная значението на тази дума.
Зхиррзхианецът продължи да ме разглежда в продължение на 3.50 секунди. Вторият зхиррзхианец протегна към мен дългия си език.
— Разглобете го. До последното винтче.
— Почакай малко, Мнов-корте — обади се другият. — Нямате право да нареждате подобно минзхорн.
Първият зхиррзхианец извърна лицето си към втория.
— Внимавайте, Втори командир Клнн-вавги. Сега аз командвам и може да се озовете в позицията на бившия си началник.
Лицето на първия се промени. Онзи, когото нарекоха Мнов-корте, отново протегна език към мен.
— Ти — кабрсиф. Какво търсиш тук? — Мнов-корте замръзна и изражението му придоби отвлечен вид. Предположих, че изслушва някой от невидимите им комуникатори. — Така е направил значи? — Последва пауза от 3.22 секунди. — Не, останете, където сте. Аз ще се погрижа за това.
Той се обърна и закрачи към вратата. Пътем даде знак на двама от зхиррзхианците.
— Вие двамата: отнесете този кабрсиф до оптроничната лаборатория от другата страна на площадката за кацане и го разглобете. — Той се извърна към Втори командир Клнн-вавги. — А вие ме последвайте, Втори. Ще трябва да се погрижим за братчето на вашия командир.“
— „Фелиан, тук е баща ти, лорд Стюарт Саймън Кавана. Какво правиш?“ — произнесе призрачната фигура веднага щом се появи.
Опрял лакти на масата, зад която седеше, Фелиан погледна към Мелинда, която стоеше на няколко метра от него, до рамото на Трр-гилаг. Клнн-даван-а беше в другия край на помещението, опряла глава на вратата.