Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Снела жената скъпоценностите си, съблякла дрехите си и ги дала на старицата. Взела тя всичко, увила го в една риза и скрила вързопа под стълбата. После се върнала при търговския син:
— Къде е дъщеря ти да я видя? — запитал той.
Тя се заудряла от мъка по гърдите и завикала:
— Ако онзи проклет съсед бе пукнал преди миг, комшиите сега нямаше така да ми завиждат, че си тук! Запитаха ме кой си, а аз отговорих: „Сгодих дъщеря си за този левент!“ Завидели те и й рекли: „Толкова ли дотегна на майка си, че е решила да те жени за прокажен?“ Аз й се заклех, че няма да позволя да я вземеш, преди да те е видяла гол!
— Аллах да пази от завистници! — възкликнал момъкът и запретнал ръкави да покаже, че ръцете му са като от изляно сребро и по тях няма и следа от проказа.
— Ще направя така, че и ти ще я видиш гола, както тя — тебе!
— Пък нека да дойде и да ме види!
Съблякъл кожуха от самурена кожа, снел наметалото, ножа и всички дрехи, останал по риза и долни гащи. Бутнал и хилядата динара между нещата си.
— Я си дай нещата да ги пазя! — рекла Далила.
Взела тя всичко, сложила го при дрехите на жената, метнала бохчата на гръб, излязла, заключила вратата и си тръгнала…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла… И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Далила оставила всичко, което била взела от жената и момъка, при един продавач на благовония, после се върнала при бояджията.
— Къщата ти хареса, нали? — запитал той.
— Благоденствие лъха от нея! — отговорила тя. — Сега отивам да взема няколко хамали, които да донесат нещата ни! Пък децата ми поискаха месо за вечеря! Ето ти този динар, направи им някаква вечеря с месо, пък и ти хапни с тях!
Бояджията отишъл да приготви вечеря, а тя взела нещата от продавача на благовония, върнала се в бояджийницата и рекла на слугата:
— Иди при майстора си да му помогнеш, аз ще пазя тук!
Той излязъл, а тя обрала всичко ценно от бояджийницата. Точно тогава минавал един магаретар, натъпкал се от седмица с хашиш, който се шляел по улицата.
— Ей, магаретарино! — викнала му тя. — Нали познаваш сина ми, бояджията? Този нещастник фалира и остави сума дългове! Колкото пъти го запрат, все аз го освобождавам! Отивам да върна нещата на собствениците им! Дай ми магарето си, да ги разнеса по хората! Ето ти този динар като плата за услугата! Ти събери всички инструменти, казаните и бъчвите и ги разтрошиш така, че когато кадията дойде да проверява — да не намери нищо!
— Абе щом майсторът иска да направя това, ще направя и аз едно добро дело пред Аллаха! — казал магаретарят и се заел да изпълнява указанията.
А Далила взела всичко ценно, натоварила го на магарето и го отнесла при дъщеря си.
— Майко, каква хитрост направи? — запитала тя.
— Изиграх четири хитрости на четирима души! — отговорила старицата. — Пострадаха един търговски син, жената на един чауш, един бояджия и един магаретар!
— Майко, такава работа ще се разчуе!
— Ех, дъще! — отговорила Далила. — Аз си мисля за магаретаря, че само той ме познава!…
През това време бояджията приготвил месо за вечеря и се върнал в бояджийницата. И що да види — магаретарят му чупи гърнетата, вътре — нито платове, нито дрехи, от цялата бояджийница не останало нищо!
— Спри! — викнал той.
Спрял магаретарят и възкликнал:
— Ох, хвала на Аллаха, че си жив и здрав, майсторе!
— Че защо? Какво ми се е случило?
— Ами нали си фалирал! Каза ми го майка ти! Тя ми нареди да изпочупя гърнетата, да опразня казаните, да не би кадията да намери нещо, като влезе в бояджийницата!
— Аллах да накаже измамниците! Та майка ми отдавна е починала! — викнал бояджията, завайкал се: — Загубих си и имота, и хорските неща!
— Значи и аз си загубих магарето! — заплакал магаретарят, а после викнал на бояджията: — Дай си ми магарето, нали твоята майка го взе!
Хванали се двамата гуша за гуша, сбили се.