Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Завели я при господарката. Далила я поздравила, Хатун й целунала ръка и старицата рекла:
— Дъще, дошла съм да си поприказваме! Виждам, че си печална! Какво те мъчи?
— Майко! — отговорила Хатун. — Взех клетва от мъжа си да не се жени за друга! Но тъй като и досега не се сдоби с дете от мен, той преди малко излезе разгневен и каза: „Когато се върна от път, ще се оженя за друга!“ Ако другата му роди деца, те ще ми отнемат парите и имотите!
— А ти не си ли чувала за шейх Абу Хамалат? — запитала Далила. — Който му е тежало нещо и го е посетил, Аллах премахва теглилата му. Посети ли го бездетка, забременява! Ще отидем при него, аз ще хвърля твоя товар върху неговия гръб! Дай, боже, като се върне мъжът ти, Аллах ще се смили и ти ще понесеш от него! Каквото и да се роди, ще ти е дар от Абу Хамалат!
Надигнала се жената, окачила всичките си накити, облякла най-хубавите си дрехи, слезли долу и тръгнали.
По същото време Далила си мислела: „Отвсякъде вървят хора! Къде да я съблека и да й взема дрехите?“
— Дъще! — рекла тя по едно време. — Ти трябва да вървиш на разстояние след мене — колкото да ме виждаш, защото аз си имам много други грижи! Който ме срещне, трупа грижите си върху моя гръб, всеки, който дава обет, дава го пред мене и ми целува ръка!
Хатун поизостанала. Стигнали до пазара и край дюкяна на един търговски син на име Сиди Хасан. Видял жената, която вървяла зад старицата, и се загледал скрито в нея. Далила забелязала това и дала знак на Хатун да спре. Тя застанала до дюкяна, а Сиди Хасан й хвърлял такива погледи, че сякаш я боцкали хиляда игли. Далила му рекла:
— Ти нали си Сиди Хасан, синът на търговеца Мухсин?
— Да! — отговорил той.
— Добри хора ме насочиха към тебе! — рекла тя. — Това момиче е моя дъщеря! Баща й бе търговец, но умря, но ни остави много пари! Тя е вече зряла мома! Казали са мъдрите: „Търси мъж на дъщеря си, а не жена на сина си!“ Точно днес тя стана пълнолетна18! Реших да те оженя за нея! Дори да си беден — аз съм те харесала и ще ти дам пари за главницата вместо един дюкян ще ти отворя два!
А момъкът си помислил: „Молех Аллаха за невеста, а той ме дарява с три неща: кесия, женица и дрехи!“19
— Майко! — рекъл той. — Съгласен съм! Наскоро и майка ми казваше, че е време да се задомя, а аз й отговорих: „Ще се оженя само когато ми я види окото!“
— Добре! Но върви по-далеко от нея, колкото да не я загубиш от поглед! Момъкът взел със себе си хиляда динара и си помислил: „Може да се наложи да купя нещо или да платя за нещо!“
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Далила си помислила: „Къде да водя и този търговски син, че да разсъблека и двамата?“ Тръгнала напред, жената я последвала, Сиди Хасан последвал жената. Стигнали до една бояджийница, чийто стопанин се казвал Хадж Мохамед. Чул той гривна да звъни на нечий крак, вдигнал очи и отдалеч забелязал жената, зад която вървял момъкът. А Далила спряла при него и рекла:
— Ти ли си бояджията Хадж Мохамед?
— Да, аз съм! — отговорил той. — Какво искаш?
— Добри хора ме насочиха към тебе! Онази хубава девойка е дъщеря ми, а онзи хубав безбрад хубавец е синът ми. Отгледах ги, имам и голям дом, но е остарял, трябва да го стегна! Излязох да потърся друга къща и добри хора ме насочиха към тебе! Искам да настаня сина си и дъщеря си там!
„Намазаха масло и върху твоя комат!“, си помислил бояджията и рекъл:
— Имам свободен кат — стая и килер! Но не ги давам под наем, защото често идват селяни — носят ми индиго!
— Ама то ще е най-много за месец-два, синко, докато оправя къщата! — заувещавала го старицата. — Ще разделяме стаята и килера с гостите! Добре са ни дошли, заедно ще се храним, заедно ще спим!
Той й дал три ключа и рекъл:
— Големият ключ е за къщата, малкият — за стаята, кривият — за килера!
Взела Далила ключовете и тръгнала, след нея — Хатун, след Хатун — Сиди Хасан. Кривнали в един сокак, Далила видяла къщата и я отключила. Влязла Хатун и тя й рекла:
— Това, дъще, е къщата на Абу Хамалат! Влез в килера и се поразкопчай, докато той дойде!
Влязла жената в килера и седнала там. По това време довтасал и търговският син. Старицата му рекла:
— Ти постой в тази стая, ще доведа дъщеря си да я видиш! — той седнал в стаята. Тя се върнала при жената и рекла: — Боя се за тебе, дъще! Долу има един глупав момък — зима от лято не може да различи, все гол ходи. Син ми е и е пазач в дома на шейха! Влезе ли момиче, той я хваща за шията, захапва й ухото и й разкъсва дрехите! Я снеми накитите си, съблечи дрехите си, за да ги пазя! Когато шейхът се появи, ще ти ги подам, за да ги облечеш!
18
Според ислямския обичай пълнолетието при момичето настъпва в деня на първата му менструация — бел.прев.
19
Игра на думи: букв, „кийс, кус, кайс“ — „кесия, женски полов орган, дреха“ — бел.прев.