Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
Между градския съвет и новата тухлена сграда на полицейското управление имаше малко площадче, известно като „Военният мемориал“. В центъра му се издигаше статуя на бащата на Ърни Калвърт — Лушън Калвърт, — който бе награден посмъртно със Сребърна звезда заради воинските си подвизи в Корея. Имената на другите загинали ветерани от Честърс Мил бяха гравирани в основата на статуята. Имаше и два флагщока — на единия бе закачено американското, а на другия — щатското знаме на Мейн със земеделеца, моряка и лоса. И двата флага висяха неподвижно на аленеещата светлина на скорошния залез. Пайпър Либи мина между тях, сякаш вървеше насън, а Кловър пристъпваше до дясното ѝ коляно с наострени уши.
„Извънредните сътрудници“ на стълбите избухнаха в поредния смях и тя се замисли за троловете от приказките, които баща ѝ понякога ѝ четеше. Троловете в пещерата, които се смееха гръмогласно над купчините заграбено злато. В следващия миг обаче младежите я видяха и притихнаха.
— Добър вечер, уважаема преподобна — поздрави я Мел Сиърлс и се изправи, оправяйки важно колана си. „Изправя се в присъствието на жена — помисли си Пайпър. — Дали майка му го е научила на това? Вероятно. За разлика от изящното изкуство на изнасилването, което е усвоил някъде другаде.“
Младежът продължи да се усмихва, докато тя вървеше към стълбите, ала от един момент нататък усмивката му взе да се топи и на лицето му се изписа колебание. Сигурно бе забелязал изражението ѝ. Тя все още не знаеше какво е изписано на лицето ѝ. Съдейки по начина, по който се чувстваше, чертите ѝ трябваше да са застинали. Вкаменени.
Пайпър забеляза, че най-едрият я наблюдава изпитателно. Лицето на Картър Тибодо бе също тъй безизразно, както навярно изглеждаше нейното. „Той е като Кловър — помисли си преподобната. — Подушва я. Яростта ми.“
— Уважаема преподобна — попита Мел, — всичко наред ли е? Има ли някакъв проблем?
Тя изкачи бавно стъпалата заедно с Кловър, който беше плътно до десния ѝ глезен.
— Много добре знаеш, че има — отвърна, без да откъсва поглед от лицето му.
— Какво искате да…
— Ти — добави Пайпър. — Ти си проблемът.
И го блъсна. Мел не го очакваше. Както държеше чашата си с кола, той залитна към скута на Джорджия Ру, размахвайки ръце, за да запази равновесие, и за миг разлятата кола увисна във въздуха като тъмен скат манта, разперил криле срещу аленеещото небе. В момента, в който Мел падна отгоре ѝ, Джорджия извика изненадано. Тя се просна назад, също разливайки чашата си. Газираната напитка потече по широката гранитна плоча пред двойните врати. Пайпър моментално подуши миризмата на алкохол — беше или уиски, или бърбън. Значи колите им бяха смесени с това, което останалите жители на града вече нямаха възможност да си купят. Нищо чудно, че се смееха.
Червената пукнатина в съзнанието ѝ зейна още по-широко.
— Не можете да… — започна Франки и понечи да се изправи. Пайпър блъсна и него. В една далечна, далечна галактика Кловър — който обикновено беше най-милото куче на света — започна да ръмжи.
Франки се просна по гръб. Очите му бяха ококорени и за момент отново заприлича на момченцето от неделното училище, което навярно е бил някога.
— Проблемът се нарича изнасилване! — извика Пайпър. — Изнасилване!
— Я млъквайте! — обади се Картър. Все още не се беше изправил и въпреки че седналата до него Джорджия трепереше, той изглеждаше спокоен. Мускулите на ръцете му се раздвижиха под късите ръкави на синята му риза. — Млъквайте и се разкарайте оттук, ако не искате да прекарате нощта в някоя килия долу…
— Вие ще сте тези, които ще отидат там — процеди преподобната. — Всички вие.
— Накарайте я да млъкне — обади се Джорджия. Не хленчеше, но малко ѝ оставаше. — Накарай я да млъкне, Карт.
— Госпожо… — започна Фреди Дентън. Униформената му риза бе разкопчана, а дъхът му миришеше на бърбън. Ако това се случваше по времето на Дюк, младежът моментално щеше да бъде уволнен. Всички щяха да бъдат уволнени. Той се опита да се надигне и също бе запратен назад, а на лицето му се появи такова изненадано изражение, че щеше да изглежда комично при други обстоятелства. Беше добре, че те седяха, докато тя бе права. Така ѝ беше далеч по-лесно. Ала как пулсираха слепоочията ѝ! Тя отново насочи вниманието си към Тибодо — най-опасния от всички. Той все още я наблюдаваше с влудяващо хладнокръвие. Сякаш Пайпър беше някаква откачалка, която специално бе дошъл да гледа в цирка. Обаче я гледаше отдолу-нагоре и именно там се криеше предимството ѝ.