Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
Кокс не отговори на въпроса ѝ; вместо това каза нещо, което насочи вниманието ѝ в съвършено различна посока.
— Смятаме да опитаме с нещо друго. Около девет часа тази вечер. Това исках да кажа на Барби.
— Значи се надявате, че план Б ще свърши по-добра работа от план А. Точно в този момент обаче избраникът на президента храни насъбралото се множество в „Дивата роза“. С пиле със сметана, както твърди мълвата. — Тя зърна светлинките на ресторанта в другия край на улицата и осъзна колко е гладна.
— Ще ме изслушате ли, за да му предадете съобщението ми? — попита Кокс и Джулия ясно долови последните две думи от въпроса му, въпреки че не бяха изречени — „заядлива“ и „кучко“.
— С най-голямо удоволствие — изчурулика тя и се усмихна. Защото наистина бе заядлива кучка. Когато се налагаше.
— Ще приложим върху преградата експериментална киселина. Изкуствено синтезиран агент на базата на флуороводородната киселина. Девет пъти по-разяждаща от обикновената.
— Колко е хубав животът с химия!
— Казаха ми, че с нея теоретично може да се прогори дупка, дълбока три километра, в плътна скална маса.
— Имате невероятни колеги, полковник.
— Ще я приложим там, където Мотън Роуд пресича… — чу се шумолене на хартия — … където навлиза в границата на Харлоу. Очаквам да бъда там.
— Тогава ще кажа на Барби да натовари някой друг с миенето на съдовете.
— Вие ще ни удостоите ли с вашата компания, госпожице Шамуей?
Тя понечи да отвърне: „за нищо на света не бих пропуснала подобна възможност“, ала в същия миг сякаш портите на Ада се разтвориха и на улицата настана страшна суматоха.
— Какво става там? — разтревожи се Кокс.
Джулия не отговори. Тя затвори капачето на телефона и го пъхна в джоба си, докато тичаше към мястото, откъдето се чуваха виковете. И нещо друго. Нещо, което звучеше като ръмжене.
Малко преди да стигне там, проехтя и изстрел.
6.
Когато Пайпър се върна в дома си, завари Каролин, Търстън и двете деца да я чакат пред къщата. Зарадва се да ги види, защото отвлякоха мислите ѝ от Сами Буши. Поне за известно време.
Преподобната изслуша разказа на Каролин за пристъпа на Ейдън Епълтън, обаче сега момчето изглеждаше добре и си хапваше кексчета със смокиново сладко. На въпроса на Каролин дали трябва да го заведат на лекар, Пайпър отговори:
— Само ако се повтори. Според мен пристъпът е бил провокиран от глада и възбудата от играта…
Търстън се усмихна горчиво.
— Всички се бяхме развълнували.
После разговорът се насочи към въпроса за настаняването на четиримата. Отначало Пайпър предложи къщата на семейство Маккейн, която се намираше наблизо. Единственият проблем беше, че не знаеше къде е скрит резервният ключ.
Алис Епълтън бе приклекнала на земята и подхвърляше трохи от кексчетата на Кловър. Овчарката приятелски побутваше глезените ѝ с муцунка.
— Това е най-страхотното куче, което съм виждала — сподели момичето пред Пайпър. — Как искам да си имам такова куче!
— Аз имам дракон — обяви Ейдън. Беше се настанил удобно в скута на Каролин.
Алис се усмихна снизходително.
— Това е неговият невидим П-Р-Я-Т-Е-Л — изрече тя буква по буква.
— Разбирам — кимна Пайпър. Предполагаше, че в краен случай можеха и да счупят някой прозорец, за да влязат; обстоятелствата го налагаха.
Ала щом стана, за да провери дали кафето е готово, внезапно бе осенена от по-добра идея.
— Семейство Думажен! — възкликна тя. — Трябваше да се сетя по-рано за тях. Заминаха за Бостън на конференция. Коралий Думажен ме помоли да поливам цветята ѝ, докато отсъстват…
— Аз преподавам в Бостън — изтъкна Търстън. — В колежа „Емерсън“. Редактор съм на последния брой на „Плаушеърс“ — добави и въздъхна тежко.
— Ключът е под саксията вляво от вратата — обясни преподобната. — Съмнявам се да имат генератор, но в кухнята има печка на дърва. — Поколеба се, преди да продължи, защото се замисли доколко тези свикнали с удобствата на големия град хора са в състояние да се справят. — Ще можете ли да готвите на такава печка, без да запалите къщата?
— Израснал съм във Върмонт — заяви Търстън. — Преди да отида в колежа, в задълженията ми влизаше да разпалвам печките в къщата и пристройката. Май в един момент всичко се връща — отново въздъхна той.