Страхът на мъдреца (Част I)

— Какво има за гледане тук? — попита Симон, свел поглед към страницата. — Виждам само неговото име и дати.

— Не в средата, погледни горе, по краищата на страницата. — Посочих декоративната украса. — Ето тук.

— Готов съм да заложа един драб, че малкото псе ще се отрови, преди семестърът да е свършил — додаде другият студент. — Ние някога били ли сме толкова глупави?

— Все още не виждам нищо — тихо каза Симон и, объркан, се подпря на лакти върху масата. — Доста е красив, ако си падаш по тези неща, но аз никога не съм бил голям почитател на цветните надписи.

— Можем да отидем в „Двете пенита“ — продължаваше разговорът през няколко маси, предизвиквайки раздразнени погледи от останалите студенти. — Там имат едно момиче, което свири на гайда. Кълна се, че никога не си виждал друга като нея. А Линтен каза, че ако имаш малко сребро, тя… — Гласът му се снижи до заговорнически шепот.

— Тя какво? — попитах аз, като се намесих в разговора им възможно най-грубо.

Нямаше нужда да крещя. В „Томове“ даже и когато говориш нормално, гласът ти се чува из цялата зала.

— Опасявам се, че не успях да чуя добре края.

Двамата ме изгледаха с оскърбен вид, но не отговориха.

— Какво правиш? — изсъска ми смутено Сим.

— Опитвам се да ги накарам да млъкнат — отвърнах аз.

— Просто не им обръщай внимание — смъмри ме той. — Ето, нали гледам проклетата ти книга. Покажи ми какво искаш да видя.

— Гибеа сам е правел рисунките за своите дневници — обясних аз. — Това е оригинал, така че е логично сам да е украсил страниците, нали? — Сим кимна и махна косата от очите си. — Какво виждаш тук? — Бавно посочих с пръст една част от украсата, после друга. — Виждаш ли го?

Сим поклати глава.

Посочих отново, този път по-точно.

— Ето тук — казах аз — и там, в ъгъла.

Очите му се разшириха.

— Букви! И… В… — Той направи пауза, за да ги разчете. — Иваре еним еуге. Значи затова бълнуваше през цялото време. — Отблъсна книгата встрани. — И какво искаш да ми кажеш, като изключим това, че той е почти неграмотен на темски език?

— Не е темски — изтъкнах аз. — Това е тема — архаичен език.

— И какво означава? — Сим вдигна поглед от книгата и сбърчи чело. — Към общото благо?

Поклатих глава.

— За общото благо — поправих го аз. — Не ти ли звучи познато?

— Не знам още колко време ще бъде там — продължаваше единият шумен студент. — Ако я изпуснеш, ще съжаляваш.

— Казах ти, че тази нощ не мога. Може би в нощта на фелинг. Тогава ще бъда свободен.

— Трябва да отидеш преди това — намесих се аз. — „Двете пенита“ е претъпкана в нощта на фелинг.