Разбитото око

Поредната проява на предпазливост — щом седна, Карис нагласи на главата и раменете си качулката на ризница така, че само очите останаха непокрити. Сигурно изглеждаше много смешно, но Тея беше проницателно момиче, а и любознателно. Не би се сдържала да не използва парил, за да научи кой е насреща. Карис още се притесняваше от способността на Тея да вижда през плат.

Е, другите ѝ дарби бяха още по-изнервящи.

Трикратно почукване и вратата се отвори, докато Карис още стягаше нашийника с малките шипове.

— Влез и седни пред завесата. Не притегляй — нареди със странен мъжки тенор.

Тялото на Тея беше напрегнато като опъната струна, в пълна готовност за нападение. Изострените възприятия бяха добър отговор на страха за една черногвардейка, но излишното напрежение забавяше реакциите.

— Предадоха ми, че трябва да се явя, за да докладвам — каза Тея уговорената фраза.

Добре, спазваше указанията въпреки страха.

— Ще докладваш, малко цвете — отговори Карис с паролата.

— Мразя цветята — отвърна Тея. — Не знаете ли? Другият ми ръководител знаеше. Впрочем какво става тук? Да, разбирам — Бялата не може да се среща лично с мен, но двама ръководители за два месеца?…

Карис затаи дъх. И друг ли имаше? За миг я обзе облекчение, че носи качулката.

— Да ви кажа още нещо — не млъкваше Тея. — Сигурно си имате сериозни причини да се криете от мен и аз се старая да не надничам зад тази завеса, макар че мога. — „Значи още не се е опитала. Иначе щеше да спомене ризницата.“ — Но да не се познаваме е опасно. Ако научат паролите, някой може да се представи за вас и да ме заблуди.

— Проникнала си в група, която с удоволствие ще те измъчва, за да научи моето име. Искаш ли да добавиш и тази тайна към товара си?

— Ще се справя и с това — заяви Тея.

Познатата самонадеяност на младите. Понякога Карис съжаляваше, че я е изгубила. За черногвардееца е добре да вярва, че всичко му е по силите. Но нали затова черногвардейците си имат офицери, а те на свой ред се подчиняват на хора, които не са от Черната гвардия.

— Може би след време — обеща Карис. — Ти вече понасяш толкова тежко бреме, и то превъзходно. Сега искам да ми разкажеш за последните случки.

Карис бе получила кратък шифрован доклад за изпълнените от Тея задачи — на хартия с луксинови нишки, за да пламне, ако я докосне чужд човек, или за да бъде изпепелена веднага след прочитане. Също като предишни доклади и този просто се появи на бюрото в нейната стая.

През процепа в завесата видя как Тея опря лакти на коленете си.

— Орденът ме подложи на изпитание. Дори не знам как го направиха. Казаха, че мога да разцепвам светлината. Значи издържах изпитанието. Обещаха да ме убият, ако се проваля.