Разбитото око

Някой докосна голото ѝ рамо.

Тя подскочи, но не като стреснато момиченце, както би се случило само преди година. Едното ѝ стъпало се отмести назад, главата се отклони встрани от очаквания удар, центърът на тежестта ѝ се спусна, докато опряният назад крак стана основната опора, и единият ѝ юмрук се стрелна напред с цялата сила на напрегнатите докрай мускули и нерви.

Юмрукът ѝ се заби в корем. В подготовката на черногвардейците едно от по-мъчителните упражнения беше понасянето на удари с коремните мускули. Стоиш срещу партньора и си разменяте удари. Подходът се различаваше според това дали си едър, или дребен. Стягаш корема и отстъпваш леко, за да не поемеш цялата мощ на удара, но ако си грамаден и корав като скала, стягаш корема и пристъпваш напред, за да посрещнеш удара, преди да е достигнал максималната сила. Този корем не беше тлъст, но юмрукът ѝ огъна отпуснатите мускули с лекота.

В кратък миг на пълна тишина Тея осъзна какво е направила. Стъргане на подметка по пода, когато мъжът залитна назад, после шум от падане. След малко — тежко пресекливо вдишване.

Тея се вцепени. Други хора из стаята се подсмиваха. Петима… може би шестима?

— Гледайте към стените! — изсъска им старшият. — Не бива да я виждате!

Тя чу как удареният се надигна.

— Не! — спря го друг глас. Господин Шарп ли беше? — Искахме да е боец. Такава е. Удариш ли я, ще те ударя аз.

Онзи застана съвсем близо, Тея усещаше дъха му на маската си. Стоеше напълно неподвижно, за да не му дава още поводи… и щом долови колко е висок, се постара да запомни това.

— Моля за извинение.

Вложи в думите си искрена молба за прошка.

— Изпитанието — напомни старшият. — Нека не пропиляваме цялата нощ.

— Ще наглася качулката — обясни другият. — Само да повториш тази глупост и ще те…

Аха, говор на благородник. С произношение на рутгарец. Сравнително млад. „Вече мога да те позная“ — увери го тя мислено.

Той завъртя маската така, че две дебели парчета да закриват очите ѝ, а пред устата да има дупка. Слава на Оролам, сега можеше да диша! Той стегна ремъците на тила и под брадичката ѝ. Имаше много слоеве плат и кожа между затворените ѝ очи и света. Мъжът се отдръпна.

Нещо се промени, но Тея не можеше да отгатне какво е.

Старшият заговори:

— Да разцепиш светлината означава да докоснеш първичната плът на сътворението и да я подчиниш на волята си. Когато притегляш светлина, ти се приобщаваш към божественото, но ако можеш да боравиш с нея в чистата ѝ форма, самата ти си божествена. Адрастея, търсим искрата на божественото в тебе. Началото е лесно. Това изпитание ще определи дали виждаш цветове с кожата си.

— Какво?! — изтърси тя неволно.

Пак прозвуча като уплашено момиченце, точно както се чувстваше. Проклятие.

— Ще чуеш звънче и ще имаш няколко секунди да назовеш цвят. Ще продължим изпитанието дотогава, докато стане ясно, че не ги налучкваш. Ако се провалиш, няма да излезеш оттук.