Изчезналият герой

— Какво си мислиш, че правиш?

— Предизвиквам те — каза Пайпър. — На обяд свободна ли си да се пробваме на арената? Ти избираш оръжията.

Тя стана от леглото, протегна се спокойно и се усмихна на другите деца на Афродита. Забеляза Мичъл и Лейси, които й бяха помогнали с провизии преди пътуването. Те се усмихваха плахо, а погледите им скачаха между Пайпър и Дрю, сякаш следяха интересна игра на тенис.

— Липсвахте ми, хора! — каза Пайпър. — Ще бъде страхотно, когато стана водач.

Дрю поаленя като домат. Дори най-близките й хора изглеждаха нервни. Това определено не беше в сценария.

— Ти… — заекна Дрю, — ах, ти малка грозна вещице! Аз съм тук от най-дълго време! Не може просто…

— Да те предизвикам? — довърши Пайпър. — Всъщност мога. Такива са правилата в лагера. Призната съм от Афродита. Извършила съм подвиг — с един повече от теб — и смятам, че мога да се справя по-добре. Затова те предизвиквам. Освен, разбира се, ако ти сама не отстъпиш. Нали съм разбрала правилно, Мичъл?

— Съвсем правилно, Пайпър — ухили се момчето. Лейси се клатеше нагоре-надолу, все едно се готвеше за салто.

Някои от другите деца също се ухилиха, наслаждавайки се на това как лицето на Дрю сменя цвета си.

— Да отстъпя? — извика Дрю. — Ти луда ли си?

Пайпър сви рамене. После с бързината на змия извади Катоптрис изпод възглавницата си, изтегли го от ножницата и опря върха му под брадичката на Дрю. Останалите отстъпиха бързо. Едно момче се удари в масата за грим и от нея се вдигна розов облак.

— Тогава дуел — каза весело Пайпър. — Ако не ти се чака до обяд, може и сега. Превърна ръководенето на тази хижа в диктатура, Дрю. Силена Берегард е била много по-добър водач от теб. Афродита е богиня на любовта и красотата. Да бъдеш нейно дете, означава да бъдеш обичан; да разпръскваш красота; да имаш приятели; да си изкарваш добре; да правиш добро. А не просто да изглеждаш добре! Да, Силена е допуснала някои грешки, но накрая е застанала на страната на приятелите си. Затова е героиня. И сега аз ще оправя нещата тук. Имам чувството, че мама е на моя страна. Ти не искаш ли да разбереш?

Дрю кръстоса поглед към острието на кинжала. Измина секунда. После още една. На Пайпър не й пукаше. Бе напълно спокойна и щастлива. Явно това пролича в усмивката й.

— Аз… отстъпвам — изръмжа Дрю, — но ако си мислиш, че ще забравя това, Маклийн…

— Надявам се, че няма — каза Пайпър, — а сега иди, моля ти се, до столовата и обясни на Хирон, че сме закъснели заради смяна във водачеството.

Дрю отстъпи към вратата. Дори най-близките й приятелки не я последваха. Канеше се да излезе, когато Пайпър извика:

— И още нещо, миличка.

Дрю се обърна с нежелание.

— В случай, че още се съмняваш дали съм истинска дъщеря на Афродита — каза Пайпър, — да знаеш, че не искам дори да поглеждаш към Джейсън Грейс. Той още не го знае, но е мой. И ако опиташ нещо, ще заредя някой от катапултите с теб и ще те изстрелям до другия край на Лонг Айлънд.