Изчезналият герой
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 970-954-27-0646-5
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изчезналият герой». Краткое содержание книги:
С „Изчезналият герой“ — първата книга от поредицата ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП, Рик Риърдън продължава историята за митични богове, ужасяващи чудовища и съвременни герои, започнала в ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП. Този път приключенията, хуморът и интригата ще са още по-епични, а новите врагове — по-ужасни и безмилостни отвсякога.
— Няма да ми държиш такъв тон!
— Царице Хера — намеси се Пайпър.
Богинята въздъхна.
— Добре. Хубаво. Просто не искам да виждам повече това момиче!
Талия прегърна Джейсън и се сбогува с него. Когато ловджийките си отидоха, дворът остана странно притихнал. В сухия басейн нямаше и следа от земните филизи, които бяха пленили Хера и възкресили царя на гигантите. Нощното небе бе ясно и покрито със звезди. Вятърът шумолеше сред гората от секвои. Пайпър се сети за онази нощ в Оклахома, когато с баща си пренощуваха пред колибата на дядо Том. Спомни си и онази нощ на покрива на училище „Уилдърнес“, която се бе оказала сън… нощта, в която бе целунала Джейсън.
— Джейсън, какво се е случило с теб? — попита тя. — Искам да кажа… знам, че майка ти те е изоставила тук. Но ти каза, че мястото е свято за полубоговете. Защо? Какво е станало, след като си останал сам?
Джейсън поклати глава.
— Още ми е мътно. Вълците…
— Съдбата ти бе определена — каза Хера, — решено бе да служиш на мен.
Джейсън изсумтя.
— Защото принуди мама да направи това. Не можа да понесеш, че Зевс има две деца от нея. Че два пъти се е влюбил в една жена. Това бе цената, която поиска, за да оставиш семейството ми на мира.
— Но бе правилният избор и за теб, Джейсън — настоя Хера. — Когато майка ти успя да омая Зевс за втори път, това бе защото си го представи в различна светлина — като Юпитер. Дотогава това не беше се случвало — в едно семейство да се родят деца от Гръцкия и Римския род. Трябваше да те разделим от Талия. Всички герои от твоя вид започват пътя си оттук.
— От неговия вид? — попита Пайпър.
— Има предвид римляни — каза Джейсън. — Полубоговете като мен идват тук, за да срещнат богинята вълчица Лупа, същата, която е отгледала Ромул и Рем.
Хера кимна.
— И ако си достатъчно силен, оживяваш.
— Но — Лио продължаваше да не разбира — какво се е случило след това? Искам да кажа, Джейсън никога не е стигнал до лагера…
— Не и до лагера на нечистокръвните — уточни Хера.
Пайпър се почувства, че й се завива свят.
— Отишъл си някъде другаде. Ето къде си бил през всичките тези години. Има друго място, на което се обучават герои. Но къде е то?
Джейсън се обърна към богинята.
— Спомените се връщат, но не и местонахождението. Ти няма да ми го кажеш, нали?
— Не — отвърна Хера. — Това е част от съдбата ти, Джейсън. Сам трябва да откриеш своя път дотам. Но когато го сториш, ще обединиш две големи сили. Ще ни вдъхнеш надежда в борбата срещу гигантите и — което е по-важно — срещу самата Гея.
— Искаш да ти помогнем — каза Джейсън, — но не ни даваш информация.
— Ако ви я дам, отговорите ще се обезсмислят — отговори Хера. — Така са отсъдили мойрите. Трябва сам да изминеш своя път, за да има смисъл. Но вие тримата вече ме изненадахте. Не мислех, че е възможно…
Богинята поклати глава.
— Нека кажа, че се справихте добре, герои. Но това е само началото. Сега трябва да се върнете в лагера на нечистокръвните, където ще започнете втората фаза от войната.
— За която няма да ни кажеш нищо — измърмори сърдито Джейсън. — И понеже унищожи хубавия ми кон, ще трябва да се връщаме пеш, нали?
Хера махна с ръка.
— Духовете на бурята са създания на хаоса. Не съм го унищожила, но нямам идея къде е отишъл и дали някога ще го срещнеш отново. Ала има и по-лесен път към дома. Понеже ми направихте голяма услуга, този път ще ви помогна. Сбогом, герои, поне засега.
Светът се завъртя и Пайпър едва не припадна.
Когато погледът и се проясни, видя, че отново е в лагера, в столовата. Стояха на масата на Афродита и Пайпър бе стъпила върху пицата на Дрю. Шейсет лагерници станаха едновременно, ахкайки изумено.
Пайпър не знаеше какво бе използвала Хера, за да ги пренесе до другия край на страната, но то определено не бе добро за стомаха й. Тя едвам контролираше гаденето си, но Лио нямаше този късмет. Той скочи от масата, отиде до най-близкия бронзов мангал и повърна в него. Това едва ли бе най-хубавото жертвоприношение, което боговете са виждали.
— Джейсън — с тропот приближи Хирон. Несъмнено през своя хилядолетен живот кентавърът е бил свидетел на какво ли не, но сега дори той изглеждаше напълно смаян.