Били Стрейт [bg]

61.

До 6:57 следобед капитан Сепулведа още не се бе върнал и експертите прекратиха работа. Слънцето бе паднало ниско и дъбовете закриваха гаснещата дневна светлина. Сержант Графтън вече седеше в колата си. Петра бе привършила с Рамзи.

Лорънс Шик придружи клиента си обратно до ролса, като лицето му остана безизразно, докато Петра го следваше по петите. Рамзи седна на предната седалка до шофьора и се загледа през отвореното стъкло. Изглеждаше състарен.

— Ако ми се наложи да се свържа с вас… — започна Петра.

— Ще вечеряме навън — каза адвокатът. — В „Балтимор“ в Санта Барбара.

— А след това? — попита Петра.

Шик приглади бретона си.

— Нощта не е подходяща за разговори на бренди и пури, нали така, детектив? Затова предполагам, че ще се върнем в Лос Анджелис. Беше ми приятно да се запознаем. Моля да продължите да контактувате чрез мен. — Почука два пъти с лулата си, седна на шофьорската седалка и завъртя слабоватата си китка. Колата потрепери и потегли плавно, но съвсем тихо, ако не се смята пукането на чакъла.

След няколко минути пристигна Сепулведа заедно с цяла пачка разрешителни.

— Всички съдии бяха отишли на голф — обясни той. Беше се преоблякъл в униформа с отличителните знаци на хората на шерифа на Карпентерия.

Въпреки благоволението на Рамзи, претърсването още не бе започнало, защото сержант Графтън бе настояла да чакат Сепулведа.

Петра позвъни на Шолкопф, за да му каже, че Балч се е опитал да хване самолета до Вегас. В кабинета му никой не вдигаше, а служителката каза, че е излязъл на вечеря, но не знаела къде. Не й провървя и с Уил Фурние.

Тъкмо се канеше да се обади на Стю, когато Сепулведа пристигна. Рон беше на телефона и говореше с децата си.