Били Стрейт [bg]

60.

След като и второто й почукване остана без отговор, Милдред Борд се притесни.

Преди час чу, че ваната се пълнеше. Дали госпожата не бе паднала? Или е получила някакъв пристъп? Може би лекарите грешаха и тя наистина беше болна.

Натисна дръжката на бравата и докато влизаше в спалнята, повика: „Госпожо?“. Нямаше никой.

И леглото беше оправено!

Не идеално гладко, както го правеше Милдред, но не беше зле. Първо ваната, сега и леглото. И каква беше тази независимост, по дяволите?

Вчера стана много рано и се приготви. В шест чу стъпки, слезе и намери госпожата в кухнята, пред нея лежеше сгънат вестник, поставен до чаша с някаква течност, която се оказа чай на прах.

— Добре ли сте, госпожо? — попита тя.

— Добре съм, Милдред. А ти? — Госпожата се усмихваше, но погледът й беше… далечен.

— Готова съм да посрещна новия ден, госпожо.

— Това се казва дух.

Милдред се овладя, за да не се намръщи, и приготви истински английски чай, като хвърляше по един поглед към вестника.

Госпожата се усмихна.

— Сигурно развивам някакъв закъснял интерес към текущите събития.

— Да, госпожо. И сте станали толкова рано.

— Май напоследък често го правя, не мислиш ли? Сигурно биоритмите ми са се променили.

По-късно същия ден намери госпожата във вътрешния двор, опряна с ръка на една каменна колона, сякаш се нуждаеше от подкрепа. Гледаше към… какво ли? Запуснатата градина? По-скоро в нищото. Очите й пак бяха празни и когато Милдред я поздрави, останаха празни още няколко секунди.

Странни неща се случваха.

Милдред мина през спалнята и влезе в първия дрешник. Никой. Банята също беше празна, ваната беше източена, хавлиените кърпи — сгънати.