Крал на пепелища [bg]

— Деклан!

На Деклан му отне миг, за да се сети кой го вика, тъй като се бяха срещали само веднъж, но после го позна.

— Здравей, Бодай!

— Какво е станало?

— Помниш ли оня тип, за който ме предупреди? — каза Деклан, след като се премести до ръба на покрива и скочи пъргаво на земята.

— Помня — отвърна лъжливият търговец на коне.

— Той убил оня стария, Мизенер.

— Мизенер? — възкликна Бодай и слезе от коня. — Не разбрах, че е той. Беше легендарен капитан на изток. Не знам защо беше тука, но ако онзи е убил Мизенер, значи е голям боец.

— Върна се тук, уби приятеля ми Леон и отвлече дъщеря му и още едно момиче.

— Това е трагично — каза Бодай. — Ужасна загуба.

— Да — съгласи се Деклан.

Един работник наблизо се обади:

— Той не ти казва всичко, старче. Деклан поведе няколко момци, намериха оня Тайри и Деклан го уби и освободиха момичетата.

Бодай изгледа младия ковач, а после каза:

— Ако си убил убиеца на Мизенер, спечелил си име, млади ми приятелю. Макар че може би не името, което би искал да си заслужиш.

— Не съм воин — каза Деклан. — Нямам планове да печеля от тази репутация, освен ако не продава повече мечове.

— От това, което виждам при пътуванията си, продажбата на повече мечове няма да е проблем — каза Бодай. — Правенето им достатъчно бързо — може би.

Деклан кимна.

— И аз го разбирам. Щом оправим хана, трябва да ида до Маркенет да наема друг ковач. — Погледна Бодай. — И да говоря с барона, ако благоволи да ме изслуша.

Изражението на Бодай беше повече или по-малко неутрално, но показваше, че това би могло да се окаже трудна задача.

— Знаеш ли място, където с дъщеря ми и зет ми можем да прекараме нощта?

— Завийте и минете наляво на следващата улица. Ханът „Зеленият дъб“ е добро място. Ще можете да изберете между плевника, под масите в гостилницата или стаята, ако не е заета. Утре ли тръгвате за Маркенет?

— Да.

— Ако нямате нищо против, ще яздя с вас — каза Деклан. — Имам работа с барона. В тези времена да сме повече хора е по-безопасно.

Бодай се съгласи. Четирима ездачи изглеждаха дори по-малко подозрителни от трима.

— Тръгваме на разсъмване.

— Ще се срещнем тук — каза Деклан.