Крал на пепелища [bg]

Видя някакъв мъж до една стена и наведе брадичка, за да прикрие лицето си под широката периферия на шапката си. Щом го подмина, по-скоро усети, отколкото чу връхлитането отзад.

Хату направи стъпка встрани и нападателят изхвърча в празното пространство, където бе стоял допреди миг. Хату се превъртя, ниско наведен, бръкна под палтото и извади дълга кама.

Бързо перване по кокалчетата на пръстите едва не го накара да я изпусне. Той загуби равновесие от неочаквания удар и внезапно се оказа опрян до стената с палка, притисната в гърлото му. Силна ръка го стисна за китката, за да му попречи да удари с камата. Палката на гърлото му можеше да прекърши гръкляна му, но повече натиск не последва.

Познат глас каза:

— Ако не носеше това нелепо палто, момче, като нищо можеше да ме убиеш. Забавя те!

В този момент Хату осъзна, че нападателят е майстор Бодай. Поколеба се за миг и отвърна:

— Просто се опитах да се маскирам.

Бодай го пусна и каза:

— Добре, вероятно щеше да се справиш добре срещу повечето хора. Защо обаче се криеш, след като трябваше да те намеря лесно?

— Не трябваше ли да се срещнем в Пащар?

Бодай завъртя очи към небето.

— Това е Пащар, глупако. Къде си мислиш, че си?

— Бягахме през горите и не бяхме сигурни колко сме изминали.

— Къде са Реза и момичето?

— Реза е мъртъв.

— Зусара няма да е доволен. А момичето?

— Тя е с конете, наблизо.

Бодай помълча, после каза:

— Иди я вземи. Тръгвате на север, докато се скриете от поглед, после се връщате по главния път в градчето. Онези, които ви търсят, все още са наблизо, макар че може да са се върнали в Колос. Щом дойдете, намерете ме на конския пазар.

Хату забърза към чакащата го Хава, обясни ѝ положението и двамата изпълниха указанията на Бодай.

На пазара Бодай показно ги прегърна и им прошепна:

— Търговци сме. Това е прикритието, което използвам в тази част на света. Вие сте ми деца.

Хава хвърли предупредителен поглед на Хату, поклати леко глава и за миг той се обърка; после осъзна, че е притеснена от нещо.

Бодай забеляза това и попита:

— Какво има?

Хава отвърна почти шепнешком:

— Как изглеждаме.

Бодай и Хава имаха сходен цвят на кожата, леко маслинов тен, и имаха смътно подобие около челото и очите; но Хату изобщо не приличаше на тях — кожата му беше светла и лицето му ставаше луничаво при повече слънце.

Бодай не разбра какво точно има предвид Хава, но Хату веднага схвана и каза:

— Хава би могла да мине за ваша дъщеря, но аз изобщо не приличам на вас, тъй че би трябвало да съм мъж на дъщеря ви.

Бодай кимна.

— Твоята жена! Зусара нареди тя да е близо до теб, тъй че защо не? В уговорката ни с барона не се казва дали трябва да си сам. Да, това ще свърши работа. С малко късмет изобщо няма да трябва да обясняваме на никого, но ако възникнат въпроси, това е добър отговор. Ще купя няколко коня и ще сме търговци на коне. Има едно градче в северния край на Маркензас, Хълма на Беран, където можем да ги продадем, после пътуваме бързо към Маркенет. Щом изпълним задълженията си към барона, ще се задържа няколко дни и можем да установим Хава.