Порно
- Автор: Уелш Ървин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Порно». Краткое содержание книги:
Това е онзи мъчителен и едновременно прекрасен момент, горчиво-сладката безизходица, когато знаеш, че някой те пързаля, но го прави с такова съвършенство и убедителност… не, не, просто казва точно онова, което искаш да чуеш, жадуваш да чуеш точно в този миг. Той стои в рамката на вратата с изпъната ръка, опрян върху нея с цялата си тежест. Той не е като Колин, не е като останалите. Не е като останалите, защото е неустоим, мамка му.
— Влез! — почти прошепвам.
64. Само си играем
Махмурлукът настъпва, човече и тръгвам да си продухам главата с една разходка. Нагоре, покрай Сейнт Едрюз, където строят нова автогара. Старата беше помийна дупка и последния път, когато бях идвал, беше преди сто години. Всъщност бях с Рентс, Сик Бой, Франко и Втората Награда на път за Лондон с всичката онази дрога. Пълна параноя, човече, пълна параноя. Още нямаше да сме излезли, ако ни бяха спипали, повече от сигурно, човече!
Няма слънце, човече, народът се е увил и навлякъл под ситния дъждец, брули го студения вятър, влачи пазарски чанти от всички страни. Да-а, набива се на очи, тази алчност, човече, треска ги тресе и мъкнат ли, мъкнат.
Вървя си и се опитвам да мисля, човече, мисля за този котак, онзи пич Достоевски и как е измислил идеалното престъпление. Старата лихварка, дето всички я мразели и никому не липсвала, точно като гадняра Чизи. Две млади копелета били, значи, пълни дивотии пише във вестника, така им бил казал Чарли от Николс, значи. Бас ловя, че Бегби го е притиснал, значи. Да, никой няма да се разтъжи за Чизи, не и за такъв звяр, човече. Същото важи и за някакъв си наркоман, със сигурност, бас държа. Но точно тук, оня, Разколников е объркал конците, значи. Той още бил там, още се мотаел наоколо, на път да се пречупи от психическия натиск, значи, защото убил друг човек. Но мен няма да ме има, че да се пречупя, това престъпление няма да облагодетелства мен, не мен, само най-близките и скъпите, значи.
Стигам Роуз Стрийт и виждам Рентс. Такъв един весел, ръцете му се размахват, а главата му се отмята назад, докато се смее гръмогласно. После прехвърля една ръка през рамото на някакво гадже, а другата прибира в джоба си.
Опитвах да се свържа с него по мобилния, човече, да пием по бира, да му кажа, че искам да си прибера Запа защото ми липсва, значи. Гаджето до него, май беше приятелка на онази, с която движи Сик Бой. Наистина близки двойки, както се казва, човече, сигурно се събират по семейному. Не че мога да си представя Рентс и неговото гадже да си падат по подобни простотии, но човек никога не знае, никога. Рентс може би, но гаджето изглежда прекалено свястно за подобни неща. Викам си — може би — да, а може би — не. Цялата работа е, че май Рентс познава гаджето от преди, да стари познати са, сигурен съм. А сега вървят ръка за ръка, значи. На Рентс изглежда не му пука или пък не вярва, че Бегби го заплашва, човече. Сигурно не е чул слуховете за Чизи, човече, сигурно.
— Спъд! Здрасти, човече — вика той и здраво ме прегръща, значи. — Това е Даян.
Тя ме поглежда, сякаш се опитва да се сети кой съм, после прави крачка напред и ме целува по бузата, а аз отвръщам със същото, така да се каже.
— Как е, скъпа? Как вървят нещата? — питам я.
— Бива. А при теб? — пита тя весело, една такава лъчезарна, истинска сладурана, човече. Не точно типа, който свързваш с Рентс, значи. Той все си пада по готически или ню ейдж гаджета, затормозени, с белези по китките, дето все говорят за „излекуване“ и „израстване“. Винаги го е привличала тъмната страна, човече, винаги.
— Още ме върти, дето се казва, тоя водовъртеж на Лийт, значи — разприказвам се, така да се каже.
Рентс обаче се е променил, човече. Преди веднага щеше да захапе и да почне да разсъждава за това, но не и сега, сега само ми пуска снизходителна усмивка, усмивка за простоватото си приятелче, значи.
— Ходил ли си на мач скоро? — пита той.
— Ъ-хъ, взех абонамента на гаджето на сестрата, значи. Тоя Соузи изведе напред нашите — казвам на котака. Рентън нещо се замисля за малко.
— Вярно. Не знам обаче дали си падам да подкрепям печеливш отбор. Твърде ми е овчо, някак не е гот — вика Рентс по начин, дето не знам дали е сериозен или ме пързаля, значи.
— Така е, ето защо съм за Хартс — смее се Даян и го гледа, едно такова влюбено, значи. Сладка писана. Като се засмее, цялото й лице се променя, човече.
— Всичко това свърши вече, бейби, край на черните дни. Смятай, че си свалила и преметнала албатросът на джамбовците през врата си, скъпа, отстрелян и мъртъв — смее се Рентс и те се сборичкват на улицата, кикотейки се, значи.