Порно

— Тя си беше шибано лайно… Не можеше да се грижи за едно дете — отвръща Сик Бой, поклащайки глава.

На Али й увисва долната челюст, а аз се чудя какво да кажа. Сик Бой я поглежда, сякаш смята да й изнесе важен урок.

— И знаеш ли какво, Али, не искам да те обиждам, но и ти си същата. Ако останеш с Мърфи, социалните ще приберат детето ти, няма нищо по-сигурно от това. Разбира се, в случай, че малкият вече не е прилепил вируса…

— МАЙНАТА ТИ, ГАДНО КОПЕЛЕ! — изкрещява Алисън, лисвайки брендито си в лицето му. Той примигва и се избърсва с ръкава на ризата си. Тя се изправя над него със стиснати юмруци секунда-две и после се втурва към вратата, последвана от Даян. Едно от момичетата зад бара, тази която ни бе наляла брендитата, се приближава с кърпа към Сик Бой.

— Тя ще се върне — казва той и в гласа му почти се долавя тъга. После добавя с усмивка. — Тя работи за мен, а парите й трябват!

Саймън обръща на екс брендито. С някакъв неестествен ужас, от който ми се сгадява, чакам вратата да се отвори и да влезе Франко. Ситуацията е толкова трагична, че появата му сякаш е неизбежна. Страхувах се не за себе си, не и след толкова кока, а за Даян. Тоя шибан гъзолизец Форестър. Само появата му в Порт Съншайн бе достатъчна да настръхна. Бас държа че веднага се е юрнал да търси Бегби, за да снесе, че съм наблизо. После си мисля, че след като силите на Сик Бой са започнали да отслабват, то нищо чудно и с Франко да е станало същото. Представям си как забивам един право в носа на Франко, вкарвайки му го чак до мозъка.

Даян се връща сама.

— Тя хвана такси — обяснява Ди. — Искам да си ходя!

— Разбира се — отвръщам кратко. Поглеждам я и забелязвам, че не е толкова притеснена или ядосана, колкото отегчена и съм страшно впечатлен. Не трябваше да присъства на всичко това. Набързо скалъпвам извинение и се приготвяме да тръгнем. Сик Бой не възразява.

— Кажи на Ники да ми се обади — настоява, усмихвайки се той, зъбите му ярко белеят и някак изпъкват — озъбена карикатура на самия себе си.

Излизаме от пъба и се отправяме към Хънтър Скуеър, откъдето имаме такси. Пулсът ми е неловко ускорен от дрогата. Друсан съм и нищо няма да излезе от вечерта. Знам, че просто ще легна като дъска в леглото до нея или ще стоя да гледам тъпа телевизия цяла нощ у Гав, докато ме пусне.

Даян мълчи, но аз чак сега осъзнавам, че съм я прецакал. Нямам намерение да ми става навик. След известно време тишината започва да става неловка и съм принуден да я наруша.

— Извинявай, мила — казвам.

— Твоят приятел е мръсно копеле — отвръща тя.

Никога не я бях чувал да използва тази дума и от нейните уста звучи някак неуместно. Мамка му, явно остарявам. Тази дрога ме караше да се чувствам непобедим, сякаш през мен преминава железен прът. Прътът е още там, но сега той само подчертава състоянието на плътта около него: стара, провиснала, натежала но най-вече — смъртна.

Таксито минава покрай парка Медоуз и ми се привижда Бегби поне три пъти преди да стигнем до Толкрос.