Мотивът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мотивът». Краткое содержание книги:
Всичко започва с двойно убийство. Жертвите са популярни личности — представител на висшето общество със солидни политически връзки и неговата годеница. Кметицата на града настоява със случая да се заеме опитен и известен детектив. Така Ейб Глицки се впуска в изпълнено с противоречия разследване и нарушава полицейската йерархия, за да продължи.
Докато процесът за убийство, воден от Харди, се развива към своя смайващ финал, преследването на истината от страна на Глицки разобличава и измама, чиито нишки водят извън Сан Франциско. Разкриването на отчаяни тайни може да се превърне в нещо повече от смъртна заплаха.
Взела си е сейф под името Моника Брек, макар да има и други имена, сред които и Мишел или Миси Д’Амиен. Ако отворите папките пред себе си, ще видите, че…
Беше две и половина седмици по-рано, понеделник следобед.
Глицки е подал молбата 314 (а) преди повече от три седмици и все още не е получил отговор. Преди час Закари е освободен за един месец без нуждата да му се правят още изследвания и дори мрачният и предпазлив д-р Трублъд си позволява една явно искрена и оптимистична усмивка.
Глицки се връща в кабинета си в Съдебната палата в ранния следобед. Поздравява Мелиса, споделя с нея добрата новина за Закари, след това излиза от рецепцията, минава през малката заседателна зала в съседство с нея и поема по късия коридор към кабинета си, но там се заковава на място.
Вратата е затворена.
Когато е тръгнал за прегледа при лекаря преди три часа, той я е оставил отворена. Понечва да се върне при Мелиса ида я попита дали тя я е заключила, но си дава сметка, че това най-вероятно няма значение. Може би някой е чистил или пък му е оставил бележка, нищо особено.
Затова отваря вратата.
Вътре на един от тапицираните столове пред бюрото на Глицки спокойно и дори отпуснато и със скръстени крака седи непознат мъж. Носи делови костюм и вдига поглед при влизането на Глицки.
— Сигурно ще предпочетете да затворите вратата — казва той.
— Кой сте вие? — пита Глицки без да помръдне.
— Приятел на Бил Шайлър. — В спокойния глас не се долавя никаква заплаха. Мъжът посочва: — Нещо против? Вратата?
Без да сваля поглед от него, Глицки се подчинява. Мъжът отвръща на погледа му за секунда, след това се изправя. Вероятно е около четирийсетгодишен, висок, слаб и блед, наполовина плешив, с късо подстригана руса коса на темето. Вече е извадил портфейла си и го отваря, за да покаже някакъв официален на вид документ за самоличност.
— Скот Томас — представя се той. — Разбрах, че сте се интересували от Миси Д’Амиен. Наистина ли смятате, че е все още жива?
— Да. Всъщност не смятам, че има някакво съмнение. Във ФБР ли работите?
Кратък, прилежен, едва ли не скромен смях.
— Не, съжалявам, от ЦРУ съм.
— Смятах, че тя е в програмата за защита на свидетелите — казва Глицки след кратко мълчание.
— Беше. Ние я поставихме там и предадохме случая на Бюрото. — Още една иронична усмивка. — На Управлението не е позволено да действа в страната.
— Добре, с какво мога да ви помогна — пита Глицки.
— Може би е по-добре да седнем.
— Добре ми е прав.
Устата на Томас леко потръпва. Очевидно не е свикнал да му противоречат. Нарежданията и дори предложенията му се изпълняват. Очите му с черни зеници като змийски, не изразяват и най-слабо подобие на чувства.
— Може да отнеме известно време — любезно казва той. — Ще ни бъде по-удобно.
Отново сяда в креслото и изчаква, докато Глицки най-накрая се предава, отива зад бюрото си и сяда на стола.
— Искам да ви разкажа една история — казва Томас.
През следващия един час Глицки научава за млада жена, родена под името Моник Сулез през 1966 г. в Алжир. Шестото дете на по-малката дъщеря на завършил образованието си във Франция хирург, тя също е учила във франция. Има дарба за езици и пътува много през ваканциите си — в Европа няколко лета, след това в Сингапур, в Сан Франциско, в Сидни, в Рио. Само че произлиза от заможно и много сплотено семейство и когато завършва образованието си през 1989 г., се връща в Алжир, където започва работа като младши управител на местния клон на националната парижка банка и малко след това се влюбва в млад лекар на име Филип Руже.