Мотивът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мотивът». Краткое содержание книги:
Всичко започва с двойно убийство. Жертвите са популярни личности — представител на висшето общество със солидни политически връзки и неговата годеница. Кметицата на града настоява със случая да се заеме опитен и известен детектив. Така Ейб Глицки се впуска в изпълнено с противоречия разследване и нарушава полицейската йерархия, за да продължи.
Докато процесът за убийство, воден от Харди, се развива към своя смайващ финал, преследването на истината от страна на Глицки разобличава и измама, чиито нишки водят извън Сан Франциско. Разкриването на отчаяни тайни може да се превърне в нещо повече от смъртна заплаха.
Убиец бе извършил престъплението си в района, който се намираше под непосредственото му разпореждане. И този човек все още беше на свобода.
След като бе прекарал целия си живот в полицията, Глицки най-сетне имаше истинска власт и авторитет като заместник-началник на инспекторите. Само че случаят Хановър бе нанесъл удар на достойнството му. И което беше още по-важно, знаеше, че това бе навредило на репутацията му в средите на полицейското управление, а вероятно и на по-високо ниво. Усещаше го всеки ден по най-различни начини — мълчание, когато влезеше в стаята, нежелание да го погледнат в очите, покани за годишнини и тържества за пенсиониране, които така и не стигаха до него.
Боеше се, че повишението му го бе превърнало в нещо, което се бе заклел никога да не допуска — пионка, бюрократ, изневерил на принципите си човек. Ако не си върнеше уважението на хората си — и на по-нископоставените, и на по-високопоставените, — назначаването му за началник щеше да бъде лишено от смисъл. Нямаше да постигне нищо значимо — нито революционна промяна към по-добро, нито дори проста ефикасност. Предварителните му обещания щяха завинаги да си останат една химера, а повишението му щеше да се възприема като резултат от заговора, от облагодетелстване и от покровителство. Не след дълго щеше да се пенсионира и да стане потънал в забрава окаяник, баща на възрастта на дядо, неспособен да бъде в крак със собствените си деца и дори със съпругата си.
Мъглата леко изтъня, той увеличи скоростта и подмина Вейквил — огромни магазини и супермаркети се точеха в продължение на километри от двете страни на пътя. Гъсто строителство. Не идваше често в долината, но развитието му се стори някак прекомерно. Когато по-големите му деца бяха малки, често беше минавал оттук, отивайки на ски в Сиера, и тогава тук имаше само обработваеми земи. Не беше толкова отдавна. Преди петнайсет, двайсет години? И всичко това вече го нямаше? Не беше ли тук мястото, където Калифорния трябваше да отглежда зърното си? Каква обработваема земя щеше да им остане, след като всичко бъде застроено?
Така отклоняваше мислите си от истинския проблем. Миси Д’Амиен.
Първият поглед. Вторник след процеса.
Харди го взема от Съдебната палата.
Глицки си слага колана, Харди го поздравява.
— Къде каза, че ще ходим?
— В Глайд Мемориъл. Не бих те занимавал, обаче е свързано с Хановър и може би ще искаш да зададеш някои въпроси.
— Разбира се. Пътуването сред природата ще ми допадне.
— Така е.
Повечето вечери столовата за бездомници затваряше в пет и половина, но неколцина души оставаха, за да направят сандвичи, които да раздадат на следващия ден. Глицки стои на вратата минутка, докато един възрастен негър с прошарена коса вдига поглед, оставя ножа си, избърсва ръце и се приближава.
— Лейтенант Глицки? — обръща се към него той с чина, с който му се е представил Глицки, и подава ръка. — Джеси Стюарт.
— Преподобни Стюарт, благодаря, че се съгласихте да се срещнем. Това е Дизмъс Харди. Проявява интерес, защото беше защитник на жената, обвинена в убийството на Миси.
Преподобният Стюарт не обръща особено внимание — смисълът на живота му е да осигурява храна за бездомниците. А мъжете в костюми не се вписват в картинката. Въпреки това се държи учтиво.
— Какво мога да направя за вас?
— Бих искал да обсъдим онова, за което говорихме по-рано днес. За Миси.
— Разбира се, междувременно проверих и се оказа точно както ви казах. Започнала е да търси помощ при нас преди около четири години. Идваше редовно, няколко вечери в седмицата през по-голямата част от годината, а след това разреди посещенията си. Накрая изобщо спря да идва. Някои хора правят така.
— А Дорис? Няма ли фамилия?
— И да има, не я знам. Винаги сме я наричали Дорис — усмихва се свещеникът.
— Съжалявам — казва Харди, — но коя е тя?
— Редовна наша посетителка до миналата година.
— До миналия май, нали? — пита Глицки и мята на Харди многозначителен поглед.