Завинаги в твоята прегръдка
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завинаги в твоята прегръдка». Краткое содержание книги:
Но страховете на Зиновия не утихваха.
— Не виждам защо Алексей е трябвало да дойде тук, освен за да стори нещо лошо на Тирон.
— Но как би могъл, скъпа, щом самият цар Михаил е тук и може лично да види коварните му ходове? — възрази Наташа. — Алексей не е чак толкова глупав.
— Този човек е зъл до мозъка на костите си, Наташа. Той е порочен и злопаметен и рано или късно ще се опита да си отмъсти, и то точно когато най-малко го очакваме. Не му вярвам.
— Нито пък аз, но това не означава, че ще му позволя да ми провали деня — Наташа топло прегърна приятелката си през тънкия кръст и я обърна в противоположната посока. — Интригите на Алексей не са страшни тук, където Тирон е сред приятели. Не би се осмелил да вдигне ръка срещу съпруга ти сред толкова много хора, които веднага ще скочат срещу него. Не забравяй и царя.
Зиновия осъзна колко разумни са доводите на Наташа и се поуспокои. Алексей беше прекалено страхлив, за да поеме подобен риск.
— Виж, агънцето ми! — Али почти подскочи от радост и посочи към отряда конници, които наближаваха. Начело яздеше Тирон в разкошен червен мундир с тъмнозелени маншети и яка, щедро осеян с блестящи златни галони, лампази и ширити. Носеше тъмнозелен брич и високи черни ботуши, лъснати като огледало. По сребърният шлем с къса козирка, нахлупен ниско над веждите му, беше увенчан с червено перо като знак, че той е командирът на тази част. Перото се виждаше отдалеч, което позволи на Зиновия бързо да го различи сред конниците му. Полкът премина покрай тях и спря пред царя, за да отдаде чест.
Пулсът на Зиновия се учести, когато тръбите засвириха едновременно. В следващия миг медните им гърла замлъкнаха и се разнесе далечният, отначало приглушен барабанен тътен, който постепенно се усилваше, докато накрая премина в постоянен грохот. Точно в този момент. Първата кавалерийска част премина елегантно и изящно по площада. Конните стрелци сякаш не бяха отделни воини, а части на едно и също тяло, заедно с конете си. Маневрирайки умело, сякаш залепени за седлата, те се подреждаха в сложни фигури, които Зиновия наблюдаваше като хипнотизирана. Тя видя как стрелците се разделиха на две и обиколиха площада, сетне се насочиха към центъра му, като двете колони си пресичаха пътя и накрая се съединиха, удивлявайки зрителите с невероятното си ездаческо майсторство. Миг по-късно колоните отново се разделиха и се подредиха в по-плътни редици от по няколко ездачи. Отново обиколиха площада и се сляха в едно каре. Фигурите сякаш нямаха край, докато накрая сред присъстващите не остана човек, който да не е запленен от майсторството на конниците и дори най-сдържаните започнаха да ахкат и да надават одобрителни викове.
Вълнението на Зиновия се усили, когато войниците започнаха да изпълняват своите маневри близо до павилиона, където бяха жените на офицерите. Али кудкудякаше развълнувано, сочеше полковника с пръст и се фукаше пред другите прислужници, с господаря се. Въпреки че я дръпна няколко пъти предупредително за полата, Зиновия не успя да я накара да запази нужното благоприличие и да спре хвалбите си.
— Изглежда великолепно — отбеляза Наташа, което точно изразяваше и мислите на по-младата й приятелка.
— Да, нали? — промълви Зиновия, захласната, без да откъсва очи от своя хубав съпруг начело на парада. Внезапно тя разбра със сигурност, че никой друг полк нямаше да направи на царя по-силно впечатление от войниците на Тирон. Ако Негово величество виждаше нещата като нея, то навярно сега сърцето му туптеше бясно от вълнение.
Устните на Наташа потрепнаха закачливо, когато погледна към приятелката си.
— Говорех за парада като цяло, скъпа, но наистина твоят съпруг също изглежда великолепно.
Бузите на Зиновия пламнаха и тя смутено погледна болярката, но смехът на Наташа беше добродушен и приятелски, без никаква нотка на ирония или присмех. Младата болярка също не можа да се сдържи и двете жени се разсмяха весело, споделяйки радостта си.
Княгиня Зелда се присъедини към тях, когато полкът на Тирон се оттегли от площада и на него излезе друга кавалерийска част.
— Какво ти казвах, Зиновия? Нали съпругът ти изглежда великолепно?
Наташа и Зиновия отново избухнаха в смях, като се спряха само за миг, за да обяснят на обърканата Зелда, че тъкмо това са си казали.
— Тук има много жени, които са на същото мнение — призна Зелда. — Сигурно ще ти се наложи да видиш доста от тях, когато парадът свърши. Те просто обожават полковника!
Зиновия бе малко смутена от предположението на княгинята.
— Други като Алета?
Зелда прикри усмивката си с ръка и се загледа в друга посока, сетне прошепна на ухото на приятелката си: