Завинаги в твоята прегръдка
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завинаги в твоята прегръдка». Краткое содержание книги:
— Не споменаваш за любов, но усещам, че ти е била скъпа — деликатно попита Зиновия.
— Скъпа ми беше, както съпругата е скъпа на мъжа си — призна Тирон и се спря тъкмо преди да добави, че Зиновия му е по-скъпа.
— И аз съм твоя жена — свенливо му напомни тя. — Има ли някаква разлика?
— Да — Тирон кимна и не каза нищо повече. Ако тя узнаеше как сърцето му скътва като скъпоценност спомена и за най-леката й усмивка, би могла да използва това, за да му нанесе нова рана.
Зиновия не остана особено убедена след сдържания отговор, но копнееше да спечели любовта му. Като истинска съпруга тя се сгуши до него, отпусна ръка на гърдите му и склони глава на неговото рамо.
— Щастлива съм, Тирон — нежно промълви тя. — Радвам се, че съм твоя жена. Само да можеше повече да се разбираме.
Тирон беше разтърсен до дъното на душата си. Това не бяха думи на самовлюбена и безскрупулна девойка, за каквато я мислеше някога. Но макар в сърцето му да се надигаше надежда и той вече да бе решил в себе си, че ще се откаже от въздържанието, все още не се осмеляваше да изрече на глас какво чувства. Боеше се, че тя би могла да го използва отново и да го подложи на изкушения, на които не би могъл да устои.
— Скоро ще тръгна да търся Ладислас — уведоми я той. — Твърдо съм решил да го изправя пред съда с цялата му банда. Не знам колко ще ми се наложи да отсъствам.
— Ще ми липсваш — тихо каза Зиновия, сдържайки напиращите сълзи.
— Наташа ще ти прави компания, докато ме няма, и ще ти помага да си запълниш времето.
Боейки се, че гласът й ще я издаде, Зиновия се насили да свие нехайно рамене. Обичаше Наташа, но далеч предпочиташе той да е близо до нея.
— Вдругиден съм свободен — промълви той и се извърна към разпилените черни къдри. — Ако нямаш какво друго да правиш, защо не ме понаучиш на руски?
Зарадвана на възможността да остане по-дълго с него, Зиновия кимна до гърдите му. После той придърпа обратно чаршафа и юргана и я прегърна. Тя се сгуши по-надълбоко между завивките, без да обръща внимание, че нощницата се вдига над бедрата й. Облегна буза на гърдите му и леко помилва с върха на пръстите си зърното, после ги зарови в къдрите около него. Леко докосна с устни розовото зърно и наведе лице, за да прикрие усмивката си. Отново допря буза до гърдите му, усещайки неговата възбуда и го остави да се бори със страстите, които бушуваха в ума и тялото му. Засега й стигаше и това, че още можеше да ги разпалва.
Тирон мислено простена и за да се защити от закачките, махна ръката й и легна настрана, с гръб към нея. Това не затрудни особено Зиновия. Тя пак се сгуши до него, притискайки бедра до голите му задни части и докосвайки с гърди гърба му.
Само тънкият плат делеше Тирон от заоблената й гръд, сякаш създадена специално да го изтезава. Единствената ясна мисъл, която продължаваше да пламти в съзнанието му, беше учудването как е имал глупостта да си въобразява, че дълго ще може да се удържи далеч от съкровището, за което жадуваше тъй отчаяно.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Али тръпнеше от възторг при мисълта, че ще види полковника на парада, за който вече беше чула разни слухове. Може би именно благодарение на нея пристигнаха тъй рано в Кремъл, но не само тя гореше от нетърпение да види събитието. Зиновия беше едновременно развълнувана и притеснена от това как Тирон и хората му ще се представят пред царя. Стискаше палци всичко да мине гладко така, както той го е замислил, особено сега, когато бяха дошли и други стрелецки полкове, които искаха да блеснат и да отнемат на неговия полк славата на най-добрите и най-внушителните.
За да достави удоволствие на съпруга си, Зиновия се беше облякла в тъмнозелен тоалет от тафта с европейска кройка. Съобразила се беше с ограниченията, налагани на омъжените жени в нейната страна и за да покрие главата си, беше измайсторила тюрбан от разкошно кадифе. Той напомняше султанска чалма, украсена с големи черни пера и с онази същата скъпоценна брошка, която някога Тирон беше върнал от ръцете на разбойниците. Зиновия не подозираше, че само след няколко седмици нейното произведение ще да се наложи като последен вик на модата сред европейките, които бяха на парада.