„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Целостта на отбраната на Централния фронт беше възстановена към края на деня на 17 юли, а на Воронежкия фронт — към края на деня на 23 юли 1943 г. Огромна роля за проваляне на настъплението на противника изиграха фронтовите контра-удари, нанесени от Централния фронт на 6 юли, а от Воронежкия — на 12 юли 1943 г. Първият контраудар се проведе със силите на един стрелкови и два танкови корпуса. Във втория контраудар главна роля изигра 5-а гвардейска танкова армия в състав от четири танкови и един моторизиран корпус. В танковото сражение от двете страни взеха участие около 1500 танка.
Общите загуби на противника в боевете с войските на Централния и Воронежкия фронт съставляваха 70000 убити и ранени, повече от 3000 танка и щурмови оръдия, повече от 800 полеви оръдия и около 1400 самолета. Създадоха се благоприятни условия за преминаване на съветските войски в контранастъпление.
Замисълът на върховното главно командуване предвиждаше да се премине в контранастъпление с две групи фронтове в момента, когато настъпи криза в настъплението на противника. Тази криза настъпи при спирането на противниковото настъпление: на 9 юли на Централния и на 15 юли на Воронежкия фронт. На 12 юли вече войските на Западния фронт (с командуващ армейския генерал В. Д. Соколовски) и на Брянския фронт (с командуващ армейския генерал М. М. Попов) нанесоха мощен удар на противника на орловското направление. На 15 юли в операцията за разгрома на противниковата ор-ловска групировка се включиха войските на Централния фронт. На 5 август съветските войски освободиха гр. Орел.
На 3 август започна разгромът на белгородско-харковската противникова групировка от войските на Воронежкия и Степния фронт и част от силите на Югозападния фронт. На 23 август съветските войски освободиха гр. Харков.
Контранастъплението на съветската армия при Курск прерасна в общо настъпление на фронт от 2000 км.
В общото настъпление на съветските войски през лятото на 1943 г. участвуваха десет фронта. Придвижването на съветските войски в хода на лятното настъпление през 1943 г. беше от 350 до 600 км.
По такъв начин всички надежди на американо-английската реакция за отслабване на Съветския съюз в изтощителна война сам срещу силния и коварен враг — фашистка Германия — рухнаха. Опитът на немскофашисткото командуване с настъплението при Курск да получи реванш за Сталинград, като вземе стратегическата инициатива и с това да обърне хода на войната в своя полза, завърши с ново голямо поражение на немскофашистките войски. Съветската армия окончателно, до края на войната, здраво държеше стратегическата инициатива и разпръсна фашистката легенда за сериозни успехи на съветската армия.
На 7 ноември 1943 г. началникът на оперативното управление на вермахта (въоръжените сили), Йодъл, в своя доклад за висшия офицерски състав за стратегическото положение в навечерието на петата година на войната заяви: „Инициативата напълно премина в противника, ето защо райхът и европейските страни, сражаващи се на страната на Германия, са принудени да преминат към отбрана.“
Победата на съветските войски при Курск беше осигурена с предварителното съсредоточаване на големи стратегически резерви, обединени в Степния фронт, а също и от тясното взаимодействие между фронтовете.
Победата на съветската армия при Курск имаше решаващо значение за цялата Втора световна война, тъй като тази победа завърши коренния прелом във войната в полза на антихитле-ристката коалиция и здраво осигури на съветската армия количествено и качествено превъзходство в силите.
Продължителният характер на военните действия в Италия (юли—декември 1943 г.)
(Схема 45)
Военните действия на о. Сицилия и на Апенинския полуостров, както и в Северна Африка, носеха неоправдано продължителен характер.
Условията за провеждане на десантната операция на о. Сицилия в кратки срокове бяха извънредно благоприятни. Разгромът на 8-а италианска армия при Среден Дон в хода на зимното настъпление на съветските войски през 1942–1943 г. засили антифашисткото движение на народните маси, недоволни от фашисткия режим. Хитлеристите признават, че им се е случвало да наблюдават „отвращението на италианския народ към фашисткия режим“474. Под ръководството на италианската комунистическа партия се развива партизанско движение в страната, което към края на 1943 г. наброяваше около 300 000 души.
474
S. Westphal. Heer in Fesseln, s. 215.