„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
В края на август 1943 г. управляващите кръгове в САЩ и Англия, обезпокоени от успехите на съветската армия на съветско-германския фронт, свикаха конференция в Квебек, на която беше разгледан въпросът за нахлуването в Европа през Ламанш в случай, че съветската армия неочаквано бързо се окаже на германските граници.
Леги в своите мемоари отбелязва, че на тази конференция английските ръководни дейци настоявали да не се предприема нахлуване „дотогава, докато Германия не претърпи поражение под натиска на Русия и в резултат на въздушните нападения на съюзниците“455. Американските представители не възразяваха.
Ръководните дейци на САЩ и Англия със своите изказвания за възможността да извадят Германия от войната чрез бомбардировки искаха да отвлекат общественото мнение на своите страни от въпроса за причините на нееднократното отлагане за сроковете за откриването на втория фронт в Европа. Създаваше, се илюзия, че войната може да бъде спечелена без големи жертви — главно със силите на авиацията.
От 28 ноември до 1 декември 1943 г. в Техеран се проведе конференция на ръководителите на трите съюзнически държави — СССР, Великобритания и САЩ. На тази конференция ръководителите на правителствата приеха решение за откри-ванетр на втория фронт в Западна Европа на 1 май 1944 г.
В навечерието на Техеранската конференция в Кайро се състоя отделна англо-американска конференция, на която беше обсъдено английското предложение „да се отложи операцията за нахлуването през Ламанш, за да се усили натискът в Егейско море…“456
Чърчил по това време заяви, че е „невъзможно да се извърши подготовка за такава операция през пролетта на 1944 г., но че нахлуването в Европа трябва да се осъществи някога в бъдеще. Нямаше никакво основание да се смята, че той се изказва за това, за да предприеме опит през 1944 г., ако Германия не претърпи поражение в резултат на руската кампания и усилените бомбардировки на съюзническата (т.е. на американо-английската — В. С.) авиация“.457
Както е известно, Техеранската конференция завърши на 1 декември 1943 г., а обединеният американо-английски щаб издаде директива за десант в Северна Франция едва на 12 февруари 1944 г. Управляващите кръгове в САЩ и Англия не бързаха с осъществяването на решението на Техеранската конференция за откриването на втория фронт в Европа през Ламанш.
По такъв начин в продължение на почти две години управляващите кръгове в САЩ и Англия нееднократно отлагаха срока за откриването на втория фронт в Европа.
Управляващите кръгове в САЩ и Англия се бояха от постоянно растящото политическо, икономическо и военно могъщество на съветската държава, от ръста на нейния авторитет в очите на свободолюбивото човечество като освободителка на народите от фашистката чума. Ето защо в продължение на цялата Втора световна война реакционните сили в САЩ и Англия се стараеха да провеждат по отношение на СССР политика на изтощаване в продължителна и кръвопролитна война.
Зад кулисите на англо-америкакското настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия
В течение на 1941–1943 г. хитлеристите не се страхуваха за своя тил на Запад. Може да предизвика само учудване паметната бележка на Чърчил от 14 август 1942 г., с която писа на Й. В. Сталин за това че дори „разговорите за англо-американското нахлуване във Франция през тази година заблудиха противника и му сковаха значителни военновъздушни и сухопътни сили на френското крайбрежие на канала“458.
Не само разговорите за откриването на втория фронт през 1942–1943 г., но и демонстративните действия на английското командуване на английското крайбрежие на канала хитлеристите преценяваха като блъф. Така например през септември 1943 г. английските военни ръководители предприеха нова акция. Те „съсредоточиха големи сили на южното крайбрежие на Англия и създаваха впечатление, уж че ги товарят на кораби“459. След войната Лидъл Харт попитал бившия главнокомандуващ германските сили на Запад, Рундщед, „очаквал ли е нахлуване през Ламанш именно през септември 1943 г.…“, на което той отговорил, усмихвайки се: „Съсредоточаването, предприето от вас (т.е. от английското командуване — В. С.); беше твърде демонстративно—ясно беше, че това е само блъф“460
455
Пак там, pp. 157–158.
456
W. Leahy. I Was There, стр. 201.
457
Пак там, стр. 159.
458
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. I, стр. 60.
459
Liddel Hart. The Other Side of the Hill, p. 237.
460
Пак там, pp. 237–238.