Опасно богатство

— Как е разбрала?

— Аз казах на майка си, а пък тя е казала на нея. Следователно Огъста е прикривала истината. Мога да си представя, че би лъгала — колкото е нужно и пред когото и да било — заради сина си. Не така обаче стоят нещата с Мики. Та тогава тя дори не го е познавала.

— Какво мислиш, че се е случило в такъв случай?

Хю се намръщи.

— Представи си това. Едуард се отказва да те гони и се връща при водоема. Вижда как Мики измъква тялото на Питър от водата. Мики му казва: „Глупак такъв, ти го уби!“. Спомни си, че Едуард не е видял как Мики дави Питър. И така, Мики се преструва, че Питър е бил прекалено изтощен от борбата с Едуард, не е можел да плува повече и се е удавил. „И какво ще правя сега?!“, пита Едуард. Мики отвръща: „Не се притеснявай. Ще кажем, че е било нещастен случай. Всъщност, ще кажем, че си скочил и си се опитал да го спасиш“. По този начин Мики не само прикрива собственото си престъпление, но и печели вечната благодарност на Едуард и Огъста. Е, има ли логика?

Тонио кимна.

— Божичко! Струва ми се, че си прав.

— Трябва да отидем в полицията — ядосано отсече Хю.

— С каква цел?

— Ти си свидетел на убийство. Фактът, че се е случило преди тринайсет години, няма никакво значение. Мики трябва да бъде изправен пред съда!

— Само че забравяш нещо — той има дипломатически имунитет.

Хю не бе помислил за това. Като посланик на Кордоба, Мики не можеше да бъде съден във Великобритания.

— Въпреки това може да бъде опозорен и да го изпратят обратно у дома.

Тонио поклати глава.

— Аз съм единственият свидетел. Мики и Едуард ще разкажат съвсем различна история. А пък всички знаят, че семейство Миранда и моето са заклети врагове. Дори да бе станало вчера, пак трудно бихме убедили когото и да било. — Тонио замълча за миг. — Ти обаче може да искаш да кажеш на Едуард, че не е убиец.

— Не смятам, че ще ми повярва. Ще реши, че искам да предизвикам проблеми между него и Мики. Но все пак има един човек, на когото трябва да кажа.

— На кого?

— На Дейвид Мидълтън.

— Защо?

— Мисля, че трябва да научи как е умрял брат му — отвърна Хю. — Той ме разпитваше на бала на херцогиня Тенби. Всъщност бе доста настоятелен и дори груб. Аз обаче му се заклех, че ако знаех истината, честта би ме задължила да му я кажа. Затова още днес ще го посетя.

— Мислиш ли, че ще отиде в полицията?

— Предполагам ще осъзнае, че е безсмислено — също като теб и мен.

Изведнъж се почувства ужасно угнетен от грозното болнично отделение и мрачния разговор за убийство, случило се преди години.

— Най-добре да се връщам на работа. — Изправи се. — Ще ставам партньор в банката.

— Поздравления! Сигурен съм, че напълно го заслужаваш. — Тонио изведнъж се изпълни с надежда. — Можеш ли да спреш строежа на железницата?