Опасно богатство
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Грозева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Опасно богатство». Краткое содержание книги:
Хю изпита слабост. „Отстъпиха!“, помисли си. „Предадоха се. Аз спечелих!“ Трудно му бе да повярва, че това наистина се случва.
Погледна Огъста, чието лице бе застинало в безизразна маска. Очевидно полагаше огромни усилия, за да не каже нищо. Знаеше, че е изгубила.
— В такъв случай… — промълви той бавно, като се наслаждаваше на мига. Спря за миг и си пое дълбоко дъх. — В такъв случай приемам.
Най-после Огъста изгуби присъствие на духа. Тя цялата почервеня, а очите й сякаш щяха да изскочат.
— Ще съжалявате за това до края на дните си! — изсъска, след което демонстративно си тръгна.
Прекоси с горделива походка тълпата в балната зала и се насочи към изхода. Хората, покрай които минаваше, я гледаха притеснено и дори нервно. Тя осъзна, че изражението й показва колко е ядосана. Искаше й се да може да скрие чувствата си, но бе прекалено разстроена. Хората, които презираше и мразеше, тържествуваха. Уличницата Мейзи, невъзпитаният Хю и отвратителната Нора бяха осуетили собствените й планове и бяха получили, каквото искаха. Стомахът й се сви от нерви и безсилно раздразнение. Започна да й се гади.
Най-после Огъста стигна вратата и излезе на площадката на втория етаж, където хората бяха по-малко. Спря един преминаващ лакей и му нареди:
— Веднага докарай тук каретата на господин Пиластър!
Той се втурна да изпълни заповедта. Е, поне прислугата все още се плашеше от нея и й се подчиняваше.
Тръгна си, без да разговаря с никого повече. Съпругът й можеше да си наеме файтон. Огъста продължи да беснее през целия път до Кенсингтън.
Влезе в къщата и завари Хастед да я чака във фоайето.
— Господин Хобс е в салона, госпожо — сънено я предупреди той. — Казах му, че може да се върнете чак сутринта, но той настоя да ви изчака.
— И какво, по дяволите, иска?
— Не ми съобщи.
Огъста не бе в настроение да се среща с редактора на „Форум“. Какво диреше в дома й в малките часове на деня? Изкуши се да игнорира присъствието му и да си отиде направо в стаята. После обаче се сети за благородническата титла и реши, че е по-добре да поговори с него.
Влезе в салона и забеляза Хобс, който бе заспал край гаснещата камина.
— Добро утро! — поздрави високо Огъста.
Той се стресна и скочи на крака, след което се вторачи в нея през зацапаните си очила.
— Госпожо Пиластър! Добър… а, да. Добро утро.
— Какво ви води тук в подобен час?
— Помислих, че ще искате първа да видите това — обясни и й подаде новия брой на списанието си, който още миришеше на печатарско мастило.
Тя разгърна първата страница и прочете заглавието над водещата статия: „Може ли един евреин да бъде лорд“?
Настроението й се пооправи. Напомни си, че тазвечерното фиаско е само едно поражение. Предстояха и други битки.
Прегледа първите няколко реда от статията:
„Вярваме, че няма истина в слуховете, които в момента се носят из Уестминстър и лондонските клубове и според които министър-председателят обмисля да даде благородническа титла на изтъкнат банкер от еврейски произход и изповядващ еврейската вяра.
Никога не сме одобрявали преследването на определени езически вярвания. Въпреки това, толерантността си има своите граници. Ако предоставим най-високата чест на човек, който открито отхвърля християнското избавление, това би означавало да се доближим опасно до богохулството.
Естествено, самият министър-председател е евреин по рождение. Той обаче е покръстен и положи клетвата си за вярност към Нейно Величество върху християнската Библия. Затова никой не повдигна въпроса противоконституционно ли е да получи благородническа титла. Сега обаче трябва да се запитаме дали непокръстеният банкер, чието име се спряга според слуховете, ще е готов да направи компромис с вярата си и да се закълне на двата Завета — Стария и Новия. А ако настоява да положи клетвата само върху Вехтия завет, нима епископите в Камарата на лордовете ще приемат това без възражения?
Не се и съмняваме, че въпросният банкер е верен поданик и честен в делата си…“
Имаше още много, все в този дух. Огъста доволно вдигна поглед от страницата.
— Добра работа — отсъди. — Това ще разбуди духовете.
— Надявам се. — Хобс плъзна с бързо, леко като на птица движение ръка в джоба си и измъкна лист хартия. — Позволих си да сключа договор за покупката на печатарската преса, която ви споменах. Сметката за нея…