Кралят на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-437-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на тръните». Краткое содержание книги:
Момчето, което иска да бъде крал, вече е седнало на трона.
Едва деветгодишен, принц Хонорий Йорг Анкрат се е заклел да отмъсти за смъртта на майка си и брат си и да накаже баща си, задето не го е сторил той. На петнайсет тази клетва вече е почти изпълнена. Сега е на осемнайсет… и трябва с меч да удържи онова, което е взел с жестокост и коварство.
Крал Йорг е човек преследван — от призрака на малко момче, от тайнствена медна кутийка, от страстта си по една жена, която язди с врага му. Тормозен от кошмари за зверствата, които е извършил сам, и за другите, които е понесъл като дете, той е изпълнен с гняв.
И сякаш този гняв не стига, сякаш жаждата за мъст не го изяжда отвътре, двайсетхилядна армия е тръгнала към портите на замъка му. Врагът е много по-силен от него. Йорг знае, че това е битка, която не може да спечели честно. Ала в тъмно подземие Йорг е открил неща древни и отдавна изгубени. Някои биха ги нарекли магия. Йорг не е сигурен. Знае само, че би могъл да използва тайните им в предстоящата битка — да ги използва по ужасен начин…
Снощи сънувах Йорг от Анкрат и едва не се оплетох в кошмарите му. Границите на сънищата му са полазени от тръни, толкова гъсти и толкова бодливи, че когато се събудих, очаквах нощницата ми да е съдрана на парцали и напоена с кръв. А над кръга от тръни вилнее такава буря, че ме избута от съня. Имам чувството, че Йорг сам е сложил бариери, които да държат натрапниците настрана. А може и всичко да е плод на собственото ми въображение. Така или иначе, пратениците ми не могат да стигнат до Йорг, за да проверят кое е вярното.
Тази сутрин главата ме боли, перото трепери в ръката ми, страницата се мержелее пред очите ми. В Стрела препоръчват прах от резене, а не див пелин като в Скорон… със същия успех, уви. Бих разменила болката зад очите си срещу бодлите на шипката, но явно това е цената, която плащам, задето ходя неканена в хорските сънища.
22 май, година 102 от Междуцарствието
Стрела. Дворецът Зелен гранит. Голямата библиотека.
Орин ми пише, че е наел Сагеус да го съветва! Езичникът се бил установил в двора на Нормарди, след като избяга от Олидан. Орин пише, че Сагеус се оказал полезен — предвидил ключови детайли от релефа на пътя пред нашата войска и разгадал значението на неприятните сънища, които измъчвали съпруга ми в последно време.
Писах му да изгони езичника незабавно и пратих писмото по най-бързия куриер. Бих написала „обеси“ вместо „изгони“, но Орин е твърде… уравновесен, за да направи нещо такова.
23 юни, година 102 от Междуцарствието
Опитах се да вляза в сънищата на Орин, както го правя всяка нощ, откакто открих тази си способност. Снощи обаче не открих и следа от него, само пролука в сънния пейзаж, черна дупка на обичайното му място и едва доловим лъх на подправката — семена от кориандър, — която езичникът гори и вдишва.
Отчаяна, потърсих и Еган в съня му, но и от него не открих следа. Не познавам достатъчно другите мъже от свитата на Орин, не мога да ги различа сред стотиците хиляди, които обитават света на сънищата.
Имам нов лекар, мръсно дребно човече от славянските степи, но вливанията, които ми прави, облекчават главоболието. Много е стар, древен чак, и почти не говори имперския език, но лорд Малас го препоръча горещо, а и лекарствата му вършат работа.
26 юни, година 102 от Междуцарствието
Открих сънуващия Орин! Не успях да вляза в съня му — златен и многопластов, — но ми се струва, че Орин е отблъснал опитите на Сагеус да го постави под свой контрол. Може пък да е бил прав, че той дърпа конците. Но не мога да вляза в съня му и това ме тревожи. Има бариера, но дали я е създал езичникът, или самият Орин, било то съзнателно, или като резултат от естествена съпротива към чужда намеса, не знам.
За разлика от Йорг, който ме прогони с тръни и светкавици, Орин ме отпрати със спокоен и простичък отказ. Надявам се, че е изритал Сагеус обратно при Олидан Анкрат във Висок замък.
12 юли, година 102 от Междуцарствието
Стрела. Дворецът Зелен гранит. Балната зала.
Дворецът е готов вече от две години, а още никой не е танцувал в балната зала. Орин би организирал бал, за да ме зарадва, би призовал своите лордове и дами и те биха се стекли с карети към двореца. Стотици биха дошли, нагиздени със сатен и дантела. Орин би танцувал с прецизност и изящество, достойни за учител по танци, би ме обгрижвал всячески, не би пропуснал да похвали музикантите. И през цялото време аз ще знам, че други, по-големи мисли кръжат в главата му — планове, стратегии, писма, които трябва да бъдат написани, — и че когато последните гости бъдат качени мъртво пияни в каретите си, аз ще намеря Орин в библиотеката да нанася бележки в полетата на някой дебел том.
Получих писмо от Еган. Писал го е по време на празненствата, след като и последният замък на Орлант паднал пред армията на Орин. Писмото е подписано от него, но почеркът ми е непознат. Не би могло да е иначе, защото никога не съм виждала нещо, написано от неговата ръка. Не бих се изненадала, ако това е първото писмо, което Еган пише в живота си. Сигурно го е диктувал на писар, защото почеркът е четлив, а правописът — грамотен, но гласът зад буквите е на Еган. Ето какво ми е написал: