Преродена любов

Той би трябвало да знае колко му е трудно да приеме тази благодарност.

Той би трябвало да знае колко много му се иска на Куин да избяга от всеобщото внимание, макар да бе неимоверно трогнат от тази незаслужена почит.

И сред всичко това, което му бе трудно да понесе, той се вгледа в стария си скъп приятел. Както винаги Блей бе стълбът, който му помогна да не бъде отнесен от течението.

Хекс премина през защитната мъгла с мотора си, като не преставаше да се чуди, че е предприела пътуване до имението по кралско нареждане: самият Рот й бе отправил «поканата» и въпреки независимия си дух тя нямаше намерение да загърби пряка заповед от краля.

Боже, направо й се гадеше.

Когато получи съобщението на гласовата си поща, си помисли, че Джон е мъртъв, че е убит на бойното поле. Ала бързият й молитвен есемес до него бе възнаграден с незабавен отговор.

Кратък и мил: Би ли дошла, щом се стъмни?

Ей това беше всичко, което получи, дори след като беше отвърнала с «да» и очакваше още нещо от него.

Та нищо чудно, че й се повръщаше, защото явно Джон се канеше официално да сложи край на връзката им. Вампирският еквивалент на развода беше рядко явление, но в Древния закон имаше разпоредби, уреждащи влизането му в сила. И естествено, за такива със социалния статус на Джон — кръвен син на вампир от Братството на черния кинжал — единствен кралят можеше да даде позволение за разтрогване на брака.

Очевидно това щеше да е краят.

По дяволите, ама тя наистина щеше да повърне.

Като спря пред имението, не паркира дукатите до спретнато подредените джипове и комбита. Остави мотора пред самите стълби. След като ставаше дума за кралски декрет за развод, тя щеше да помогне на Джон да сложат край на мъките си и после да.

Щеше да се обади на Трез да го уведоми, че не може да отиде на работа. А после щеше да се заключи в хижата си и да реве като момиче. В продължение на седмица или две.

Толкова глупаво. Цялата история помежду им беше такава проклета глупост. Ала тя не можеше да го промени, нито пък той нея, така че какво друго им оставаше? Бяха изминали месеци, откакто между тях имаше само дистанцираност и неловко мълчание. И не се забелязваше тенденция към промяна, черната дупка ставаше само по-дълбока и по-тъмна.

Тя изкачи стълбите до величествената двойна врата и имаше чувството, сякаш се прекършва на две, че костите й са станали чупливи и поддават под тежестта на мускулите й. Ала продължаваше напред, защото така правеха бойците. Преодоляваха болката и преследваха целта си. Но двамата с Джон несъмнено убиваха нещо тази вечер, нещо тъй ценно и рядко, че тя се срамуваше и заради двама им, задето не бяха намерили начин да го съхранят в този студен и мъчен свят.

Вътре в преддверието не застана директно пред окото на камерата. Макар да не беше от суетните жени, разтри кожата под очите си, за да я изглади, и прекара пръсти през късата си коса. Набързо изпъна коженото си яке — и гръбнака си — и си даде команда да се стегне.