Далечно ехо

— Причината е в това, че веществените доказателства по случая са изгубени — намеси се Уиърд, който не издържаше дълго, без да чува звука на собствения си глас.

— Струва ми се, че грешите. Наскоро изследвахме едно от доказателствата по случая, но не открихме материал за ДНК-анализ.

— Изследвали сте жилетката — каза Алекс. — Но истински важните доказателства са дрехите й, по които е имало кръв и следи от сперма, а тъкмо те липсват.

Интересът на Соунс видимо се повиши.

— Значи са изгубили доказателствата?

— Така ми каза заместник-началникът на полицията — потвърди Алекс.

Соунс поклати невярващо глава.

— Ужасна работа — каза той. — Всъщност няма нищо чудно — при това ръководство… — и той смръщи неодобрително чело. Алекс се запита какво ли друго провинение на полицията е направило лошо впечатление на професор Соунс. — Но при отсъствието на основните веществени доказателства съвсем не разбирам как бих могъл да ви помогна.

Алекс си пое дълбоко дъх.

— Знаем, че вие сте провели първоначалните изследвания по случая. А наскоро научихме, че специалистите по съдебна медицина не включват всички подробности от изследването в доклада. Питах се дали няма нещо, което навремето не сте вписали в доклада. Имам предвид най-вече следи от боя, защото единственото доказателство, което не са загубили, е жилетката — а помня, че след като я намериха, идваха в нашето жилище и вземаха образци от боята по стените.

— А защо смятате, че бих ви дал такава информация, ако изобщо предположим, че тя съществува? В края на краищата би могло да се каже, че вие сте били заподозрени.

— Бяхме свидетели, а не заподозрени — намеси се ядосано Уиърд. — А е редно да го направите, защото ако ни откажете и после ни убият, ще имате сериозни неприятности с Бог и собствената си съвест.

— И защото се предполага, че хората на науката държат на истината — допълни Алекс. „Сега е моментът да рискувам“, каза си той и продължи: — А аз имам чувството, че вие сте човек, който особено много държи на възтържествуването на истината — за разлика от служителите от полицията, които държат най-вече на някакъв резултат, какъвто и да е той.

Соунс опря лакът на бюрото и задърпа умислено долната си устна. Явно обмисляше нещо — напрегнато и задълбочено. После стана решително и отвори рязко картонената папка, която беше единственият предмет върху бюрото. Огледа набързо съдържанието й, вдигна очи и срещна напрегнатите им погледи.

— Моят доклад се отнасяше предимно до анализа на образците от кръв и сперма. Цялата налична кръв беше на Роузи Дъф, а по всичко личеше, че спермата е на нейния убиец. Оказа се възможно да установим кръвната група на това лице. — Той прелисти няколко страници. — За изследване бяха предоставени и нишки от тъкани. Едните бяха от евтин кафяв килим, ползван обикновено на обществени места, другите от антрацитночерен мокет, с какъвто доста производители на автомобили покриват пода на колите от среден клас. Освен това изследвахме кучешки косми, за които се оказа, че са от кучето на собственика на бара, в който е работела. И всичко това бе описано в подробности в моя доклад.