Опасно хоби
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #13
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-008-8
- Переводчик: Венета Козарева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:
И тя изведнъж разбра, че в такова състояние на душевна депресия, когато си притиснат отвред, а не виждаш изход за себе си, в такива моменти хората се самоубиват. Стана й страшно. Но единствената умна мисъл, пръкнала се в опустошената й глава, изведнъж й подсказа, че самоубийците не се страхуват, човек трябва да чувства само облекчение, а не ужас. Ако сега примерно се хвърли от този прозорец долу на асфалтирания двор, няма да изпита облекчение. След умната мисъл дойде и трезвата. „Я вървете всичките на майната си!“ Какво, да не е свършил животът й? Взели й играчката? Вземете си я! И се разкарайте от очите ми — разни Бай, калтаци и тем подобни…
В сейфа на Кисота имаше бутилка хубава метакса, един художник й я даде със смутена усмивка. Когато е на кормилото, Алевтина не би си позволила никога. Но сега? Къде й е кормилото? Извади от чантичката си документите и ключовете в портмоне от крокодилска кожа и ги хвърли на бюрото. И веднага почувства облекчение.
Отвори бутилката и си наля една трета от чашата, пое дълбоко въздух, издиша рязко и като страстен алкохолик изля с един замах коняка в гърлото си. Не беше успяла да го глътне, а питието се разля като огнено кълбо по хранопровода й.
Кисота седна до отворения прозорец, метна крак връз крак, огледа го отвисоко, каза си: „Бива те, ще поживеем още!“ — и запуши.
Леко почукване на вратата й подсказа, че кошмарите не са свършили. С пресипнал глас разреши да влязат и дори не повярва на очите си.
На вратата бе Турецки. Висок, снажен, само под очите тъмни кръгове, каквито се появяват от безсъние.
— Вие ли сте? — Тя се опита да стане, но той спокойно показа с длан:
— Седете си — и се усмихна, но не нагло, а с разбиране. — По себе си зная как е.
Тя се изчерви от срам и наведе глава.
— Ключовете и документите са на бюрото — каза тя, без да вдига очи.
— Добре. Ще ги взема. — Той пъхна портмонето с дрънчащите ключове, после премести стола и седна срещу нея. — Може ли един въпрос?
Алевтина само въздъхна, обхванала главата си с ръце.
— Боли ли?
— Вече минава. — Тя разбра причината за въпроса. Естествено, само слепец или пълен идиот няма да разбере състоянието й.
— Искате ли мъжки съвет?
— Интересно — каза тя без всякакъв интерес.
— Зарежете всичко и идете на баня. — И добави на ставане: — Казвам го в прекия смисъл. Измийте това от себе си.
Стори й се, че подчерта „това“. И изведнъж в душата й избухна злоба към този — умития, досаден, пъхащ носа си в чуждите работи. Втренчи се в него, за да му каже няколко подходящи за случая думи, но той се усмихна обезоръжаващо.
— Видях ви нощес в „Роял“, а после край дома ви във Фили, бяхте в безсъзнание и Бай ви помъкна нагоре. Слезе след два часа. Когато го арестувахме в Шереметиево, аз го попитах няма ли да се наложи да разбиваме вратата ви и да викаме реанимацията. Той се закле, че всичко ще е наред, било обикновено препиване. Реших да проверя. Снегирьов също е арестуван, ще го съдят за получаване на подкупи. Такива са новините. Значи се нормализирате?
Попита така, че Алевтина усети как сълзите й сами рукнаха.
— Е, е… — Турецки сложи длан върху главата й и я погали — от челото към тила — ласкаво и силно едновременно.
Тя улови с пръсти дланта му и я притисна до мократа си буза. Почувства непонятен странен аромат — на кожа, желязо, на нещо такова, което прави мъжката длан именно мъжка. Отмести се и попита:
— Какво е това?
— Кое?
— Такъв… хубав… аромат…
Турецки помириса учуден и разбра. Намигна й с усмивка и показа кобура под мишницата си с пистолета, скрит под якето.
— Ето от какво е — пак помириса пръстите си. — Ами да, метал, масло… — И помисли: „Ех, да види отнякъде Грязнов!“
Тя го гледаше уплашено и не намираше думите.
— Арестувахте ли го? Питам за Бай.
— Засега го разпитваме, после ще видим. Между другото, само на вас казвам и съвсем тайно, ще издържите ли?
Алевтина кимна с готовност. Турецки се надвеси плътно над нея, лице до лице.
— Вчера ми гръмнаха колата. На парчета. Представяте ли си? А под вратата на апартамента ми сложили ей такава бомба — той показа размерите на футболна топка, — едва я разминираха, наложи се да евакуират цялата кооперация.