Опасно хоби
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #13
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-008-8
- Переводчик: Венета Козарева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:
— Да, още един малък въпрос, но мисля, че не е трудно да го разрешим. Къде е втората ви кола? Както разбираме, Богданов е продал мерцедеса на арменците, получил е пари за това. Струва ми се, трийсет милиона рубли. Арменците са в следствения арест, но за съжаление ще можем да говорим за мерцедеса едва след процеса, когато съдебните изпълнители се заемат с възстановяване на щетите. Нали сте имали и жигули? Слава, Богданов с каква кола се разхождаше в петък из Москва?
— Сега ще видя. — Грязнов бръкна за тефтера си.
— Седмица, сива на цвят, четирийсет, петдесет и четири, МН — небрежно каза Лариса. — Това е моята кола. Той си караше мерцедеса. Наистина, къде е тя?
— Мога само да се досещам, но по-добре да звънна на момчетата в отдел „Издирване“ на КАТ, да им дам примерно описание. Но мисля, че трябва да търсим колата или на платения паркинг край Шереметиево-2, или при изпращача му до летището. Слава, ето ти телефона, попитай сам. Неловко ми е, нали разбираш. — Той сви рамене. — И за оная дама ми е жал. Като погледнеш, всички са я пратили на кино от шест до пет.
Грязнов прочете номера и попита:
— Уточни района.
— Министерство на културата.
Грязнов се удари по челото и това му придаде толкова хлапашки чар, че Лариса се усмихна.
— Няма въпроси! — Грязнов вдигна слушалката и попита Саша:
— Как се казва?
— А-лев-ти-на-фи-ли-мо-нов-на — без да спира, произнесе на срички Турецки и шумно въздъхна. — Да повторя ли?
Но Грязнов само махна отчаяно с ръка. След минута чуха:
— Може ли да извикате на телефона Алевтина Филимоновна? Ах, това сте точно вие, много ми е приятно. Извинете, какво е станало с гласа ви? — Слава се обърна към Турецки сякаш за разяснение, но Саша го успокои с движение на ръката. — Ах, главата?… Ясно, тогава ще се постарая да бъда кратък… Не, по-добре сега. Фамилията ми е Грязнов, колега съм на Александър Борисович Турецки, познавате ли го? Чудесно. Позволете да уточня, уважаема, не сте ли в течение къде може да се е дянала колата на избягалия с ваша помощ зад граница Вадим Богданов, която е собственост на законната му съпруга? Ах, нима? Вижте колко романтично! Разбирам… и съжалявам… Кога ще обичате? Още сега? Чудесно. Тогава ще изпратим нашия сътрудник… с документ, как иначе, и вие ще я предадете. Кой кабинет? Благодаря ви, уважаема.
Грязнов тресна слушалката, изтри потта от челото си и се усмихна широко:
— Ах, момчета, както казва моята любезна Нина Галактионовна, пълен туш! Подарил я бил, подлецът! А?… Саша, кого да изпратим? Не ми се иска да я виждам.
— Нека моят шофьор да отиде с някой от вашите и да я докара. И да й пъхне под носа тапията си. Ще й бъде от полза. Това е началото, старче. Ако се разкрие измамата с Федералната служба за сигурност, нали разбираш, могат да я изпъдят от работа, глупачката.
Когато Грязнов излезе, Лариса се обърна към Турецки и го погледна с такива очи, че му стана неудобно. Но, изглежда, това й беше навик — просто благодареше за направената й услуга.
В стаята влезе Полунин.
— Е, Александър Борисович, да свършваме ли? Да си призная, омръзна ми.
— Напълно съм солидарен с вас, Сергей Виталиевич. Да помогнем на домакинята. Тези боклуци ще ви трябват ли? — Турецки кимна към кухнята.
— Ще ги изхвърля, оставете. После.
— Тогава ще ви помоля официално да посочите в протокола — вие не само сте потърпевша, но и граждански ищец — всички откраднати и прочие неща. През това време ще докарат колата ви. И си тръгваме. Сергей Виталиевич, отивайте да си вършите работата. За изчезналите картини ще съобщя и в Интерпол, може изведнъж да се намерят в някоя страна отвъд океана. Авангардистите, казвате? Никога не съм предполагал, че толкова високо се ценят сред съвременните познавачи на живописта. Впрочем моето отношение към изкуството е половинчато.
— Александър Борисович — тихо попита Лариса, — казахте, че сте намерили убиеца… но това не е важно. А какво ще стане с Богданов?
— Мисля, че не е могъл да бъде прекият изпълнител. Има неща, разбирате ли, достъпни само на професионален убиец. Андрей Беленки е бил такъв професионалист. Два пъти съден за убийство. А Богданов според мен е бил съучастник, помощник, посочил адреса. Някой от близките ви е трябвало да позвъни на баща ви, иначе той просто е нямало да отвори. Не съм ли прав?
— Баща ми познаваше този Андрей. Неведнъж е идвал заедно с Бай. И тук са се качвали, в апартамента. Бай носеше в джоба си само пачка долари, никога нищо друго.