Рубинът
- Автор: Скай Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рубинът». Краткое содержание книги:
Слисан от чутото, Хедли промърмори нещо под носа си и се наведе, за да си налее още една чаша чай.
— Не мога да повярвам. Тя изглежда толкова покорна, толкова добре възпитана — полковникът поклати глава.
— Да, но външността в повечето случаи лъже. И двамата го знаем.
Старият мъж въздъхна.
— Май имаш предвид младия инженер, който миналия месец се появи на прага на имението с твърдението, че е болен от малария. Да, да — твърде примамливо беше предложението му да разчисти онази част на джунглата с някакъв нов експлозив, за да повярваме и добрите му намерения.
— Напълно си прав, приятелю. Твърде хубаво беше, за да му повярваме. За щастие, успях да го разкрия, преди да е подпалил сушилните и помещенията на прислугата. Не се съмнявам, ще след тях беше ред и на нас. След като му кажем къде е рубинът, разбира се.
— Не ми харесва тази проклета история, Тигър. Съвсем не ми харесва. И какво да правим, за да не си възвърне паметта тази… ъ-ъ-ъ… Барет. Току-виж и тя се опитала да направи подобно нещо.
Лицето на Пейгън се вкамени.
— Това остави на мен.
— Много добре — Хедли присви очи, изпи до дъно чашата си и я остави на масичката. — Това обаче не означава, че одобрявам цялата тази работа.
Пейгън не му отговори. Какво би могъл да отговори, когато полковникът бе изразил с думи собствените му мисли.
— Нося ви вода за банята, memsab. Съжалявам, че ви стреснах, но съм сигурна, че след една баня ще спите по-добре.
Барет подскочи изненадана и осъзна, че е задрямала още в мига, в който се е отпуснала в удобното, тапицирано с крепон кресло до вратата. Умората я бе повалила толкова бързо, че тя дори не беше свалила ботушите си.
На вратата стоеше Мита. Зад нея надничаха две любопитни слугини, облечени в красиви набрани поли и къси блузи, които бяха завързани на кръста и оставаха коремите им оголени. Мита набързо им заповяда нещо на местен диалект и те се втурнаха да отварят капаците на прозорците и да забърсват праха от мебелите. Метличките от пера почистваха и най-незначителните петънца върху полираните гардероби и маси. За минути стаята блесна, а жените изтичаха навън за хавлиени кърпи.
Барет все още не можеше да се отърси от сънливостта си, когато двама цейлонци, облечени в саронги донесоха излъскана до блясък медна вана. Те я поставиха в средата на стаята, поклониха се според обичая с прилепнали длани в знак на уважение и изчезнаха така бързо, както се бяха появили.
— Мита, не е нужно да се притесняваш толкова, повярвай ми. Една кана с вода ми е достатъчно. Толкова ми се спи, че нямам сили дори да се изкъпя.
Индийката не обърна внимание на протеста й.
— Но, memsab, Хедли-_sahib_ ми нареди съвсем точно: първо баня, после лека закуска и след това почивка. Точно това и правя.
Барет наблюдаваше парата, която се издигаше на облаци над ваната, докато двете жени изсипваха горещата вода.
— Но…
Мита нареди на цейлонките да излязат и извади нещо от саронга си. Това бе малка резбована кутийка. Тя я отвори и помириса съдържанието й.
— Чудесно. Приготвен е по много стара рецепта. Жените от моето семейство предават тайната на приготовлението от майка на дъщеря. Не ме питайте каква е, memsab, защото няма как да ви отговоря. Това ще ви ободри, memsab. Ще ви помогне да заспите, а после… после ще се събудите като нов човек.
Стаята се изпълни с омаен аромат. Ефирно ухание на жасмин, портокалови цветове и дамаска роза и някаква, непозната за Барет, малко по-тръпчива миризма.
Англичанката се отпусна и потъна в магията на благоуханието.
— Сигурна съм, че ще ми бъде много приятно да го използвам, Мита. Много мило от твоя страна, че ми предлагаш да ползвам нещо толкова ценно. — Тя пое дълбоко дъх и затвори очи, за да усети по-пълно насладата. — В Лондон би могла да натрупаш цяло състоя ние с този парфюм.
— Може би сте права, но едва ли някога ще се реша да го продам. За такова нещо и дума не може да става. А сега, нека memsab да се съблече и да влезе във ваната.
Въпреки че Барет се притесняваше да ползва помощта на Мита, тя установи, че прислужничката беше по своему непреклонна, въпреки привидното си покорство.
Не след дълго англичанката отстъпи и позволи Мита да среши косата й и да я вдигне, а после влезе ваната. През цялото време Мита не спираше оживено да разказва за промените, настъпили в Уиндхевън, последната реколта, за притесненията си, че мусоните закъсняват…