Рубинът
- Автор: Скай Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рубинът». Краткое содержание книги:
Само дето той щеше да я научи на много по-палави игрички.
Скрит и забравен, древният камък проблясваше и искреше от пламъците в голямото му пурпурно сърце. На фона на непрогледната тъмнина, сред която лежеше, играеха своя вечен танц бликащите от него лъчи.
Той улавяше хармонията и трептенията около себе си като съвършено настроен инструмент и преобразуваше тази енергия в кървавочервените си дълбини.
Сега, далеч от света, многоъгълните му страни бяха по-тъмни от обикновено, а пречупващите се оттенъци бяха леко помътнели. Въпреки това, благодарение на огромната си сила, той регистрираше звуците и движенията и ги запечатваше в кристалната си памет, където съхраняваше информацията от всички досегашни векове.
Едната страна беше като екран, върху който две фигури се напрягаха и се олюляваха, изпълнявайки древния танц на любовта.
Върху съседната се появи друга картина — дълги тънки пръсти барабаняха по подплатена със сатен кутия, която беше празна. Блесна светкавица и от тъмното сърце на камъка сякаш се изтръгна остър вик.
Скоро и този образ изчезна. На повърхността остана да танцува само една фигура. Слаб мъж само с памучна превръзка около бедрата гледаше втренчено в разпаления огън. Очите му бяха очите на джунглата. Лицето му — лицето на нощта.
Каза една-единствена дума. Пламъците мигновено лумнаха с пукот и се извисиха. Рубинът на свой ред отговори на зова му с ека на дълбок, недоловим за сетивата тътен.
Дори когато пламъците се свиха и огънят започна да тлее, той остана в мълчаливото си бдение, търпелив като паяк, който плете невидима смъртоносна мрежа.
Той беше мъдрец и знаеше, че времето няма значение. Ето защо лицето му беше спокойно и търпеливо, докато обмисляше последните решителни действия, които трябваше да предприеме, за да освободи родния си остров.
Трета част
УИНДХЕВЪН
Има хора, които ще ви кажат, че не се страхуват от джунглата, че я познават така добре, както улиците на Маха Нувара или на собствените си квартали например. Тези хора или лъжат, или се хвалят напразно. Ако нито едно от двете не е вярно, то истината е, че те са просто глупаци.