Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
— На около десет микрометра от центъра на камъка в посока един часа се забелязва малко включение.
От тъмнината долетя съскане — може би от триумф, може би нещо друго.
— Каплан, можете да си вървите. Вашият изход е тунел VI. Frater, остани където си.
С благодарно хлипане мъжът забърза към тунел VI и към чакащия Д’Агоста, като почти се препъваше в нетърпението си да се махне час по-скоро. Миг по-късно влезе в тъмнината на тунела, дишайки тежко.
— Слава Богу! — прошепна той. — Слава Богу.
— Стойте зад мен — каза Д’Агоста.
Каплан се втренчи в Д’Агоста и облекчението му бързо се замести със страх, когато разпозна лицето му.
— Един момент. Вие сте ченгето, което…
— Нека се тревожим за това по-късно — каза Д’Агоста, докато го избутваше по-навътре в спасителния мрак. — Скоро ще ви измъкнем оттук.
— А сега настъпи и моментът, който очаквахте — проехтя гласът на Диоген. — Дами и господа, представям ви… лейди Виола Маскелене!
Виола Маскелене внезапно се появи от тунел IX. Тя се спря в осветения кръг, примигвайки несигурно.
Пендъргаст неволно направи крачка към нея.
— Не мърдай, братко! Остави я тя да дойде при теб.
Тя се обърна, погледна към агента и с леко олюляване тръгна към него.
— Виола! — Пендъргаст направи нова крачка напред.
Внезапно проехтя изстрел, оглушителен в затвореното пространство. Облак прах се надигна до вдигнатия му крак. Агентът залегна на мига с пистолет в ръка, като местеше дулото от тунел на тунел.
— Давай, братко! Отвърни на огъня. Колко жалко ще бъде, ако някой рикоширал куршум прониже твоята Ева.
Пендъргаст се извърна. Виола бе замръзнала неподвижно при звука от изстрела.
— Ела при мен, Виола — каза той.
Тя стоеше и го гледаше.
— Алойзиъс? — попита младата жена плахо.
— Тук съм. Просто ела при мен — бавно и внимателно.
— Но ти… Ти…
— Всичко е наред. В безопасност си. Ела при мен. — И той протегна ръце.
— Каква трогателна сцена — каза Диоген. Думите му бяха последвани от подигравателен циничен смях.
Тя направи няколко несигурни стъпки и след малко се отпусна в прегръдките на Пендъргаст.
Агентът я залюля успокояващо, като леко вдигна брадичката й и се взря в лицето й.
— Дрогирал си я! — възкликна той.
— Ха! Само няколко милиграма, колкото да я държат тиха. Не се притеснявай — тя е непокътната.
Д’Агоста чу как Пендъргаст шепне нещо в ухото на Виола, но не успя да долови думите. Тя поклати глава, дръпна се назад и се олюля. Той отново я прихвана и я поведе към отвора на тунела.
— Браво, господа! Вярвам, че приключихме — прозвуча ликуващият глас на Диоген. — А сега всички можете да си тръгнете през тунел VI. Впрочем, трябва да си тръгнете през тунел VI. Настоявам за това. И най-добре да побързате, полунощният влак за Вашингтон ще мине по линия VI след пет минути. Бързо ускорява от станцията и скоро ще се движи с поне сто и трийсет километра в час. Ако не успеете да стигнете до първата ниша, която е на около триста метра по-надолу, доста ще изцапате стените на тунела. Ще застрелям всеки, който се опита да тръгне по друг тунел. Така че се размърдайте!
Пендъргаст леко побутна Виола към Д’ Агоста.
— Изведи Каплан и нея оттук — промърмори той и сложи фенерчето в ръката на Д’Агоста.
— А ти?
— Имам да свърша още нещо.
Точно това бе отговорът, от който Д’Агоста се боеше. Той сложи ръка на рамото на агента да го спре.
— Ще те убие.
Пендъргаст леко се освободи.
— Не можеш! — прошепна настойчиво Д’Агоста. — Те ще бъдат…
— Чухте ли ме? — прокънтя гласът на Диоген. — Остават ви четири минути.
— Тръгвай! — изсъска Пендъргаст.
Д’Агоста му хвърли последен поглед. След това прегърна Виола, обърна се към Каплан и внимателно го тласна напред.
— Хайде, господин Каплан. Да тръгваме.
Включи фенерчето и като обърна гръб на Железния часовник, бързо ги поведе по релсите.
68
Пендъргаст остана в мрака на тунела с изваден пистолет и зачака. Цареше пълна тишина. Минутите се точеха — една, втора, трета, четвърта.
Изминаха пет минути. Не се чуваше никакъв влак.
Шест минути. Седем.
Той продължи да чака в тъмнината. Осъзна, че брат му — действащ винаги предпазливо — не би се показал, докато влакът не мине. Пендъргаст бавно се върна в кръга от светлина.
— Алойзиъс! Какво все още правиш тук? — В гласа се усети внезапна паника. — Казах, че ще убия всекиго, който се покаже отново!
— Тогава го направи.
Чу се изстрел и на сантиметри от пръста му се посипаха дребни камъчета.
— Пропусна целта.
Втори куршум рикошира в каменната арка над главата на Пендъргаст, обсипвайки го с песъчинки и сивкав прах.