Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Аеб виждаше, че въпреки своята свирепост западняците се бият твърде разпокъсано. Всеки налиташе сам или най-много с още двама-трима. Винаги имаше пролуки и слаби места в защитата им. Не знаеше докога той и събратята му трябва да удържат неспирния натиск. Повереникът им нареди да бранят развалините и те го правеха. Също и заради Сол — техният събрат, който си бе върнал свободата.
През цялото време ума му запълваха вести, съвети и предупреждения.
Аеб отсече ръката на западняк, посегнала с брадва, отби мушкането на другия до него и поиска от Фин отляво да бъде нащрек, защото стоящият между тях Джал се отдръпна зашеметен навътре в кръга.
„Аеб, срещу теб удар с брадва отдолу и отляво към корема.“ Той замахна, без да гледа, и собствената му брадва пресрещна със звън оръжието на западняка. Парира друг удар с меча и срещна погледа на ококорения враг, който не можеше да се мери с него в бързината. Аеб пристъпи, заби лакът в носа му, завъртя брадвата си нагоре и надясно и му разпори корема. А вниманието му вече беше насочено към племенния боец, който се опитваше да го намушка в хълбока.
„Те се престрояват. Първата ни редица — в почивка, третата излиза отпред.“ Аеб заби меча си в гърлото на западняк, който твърде късно реагира на заповедта за отстъпление преди следващата атака.
Още беше средата на следобеда.
— Напред за Балея! — изкрещя Дарик и завъртя меча над главата си.
Той се отказа да язди, но вървеше начело на армията си от пехотинци, за да го забележат по-скоро вражеските съгледвачи.
Постара се да втълпи на стотниците, че могат да бъдат нападнати във всеки момент и тогава трябва незабавно да се пръснат в гората на посочените им позиции. Щяха да приемат битка на открито само ако няма друг изход. Ако пък западняците не поискат да влязат в гората, Дарик с удоволствие би им губил времето. Предупреди командирите, че при схватки в гъсталака лесно може да настане хаос, затова беше толкова важно да поддържат връзка между стотните. Знаеше какъв хазартен залог направи с тази атака, но имаха ли друг шанс?
Не можеха да си позволят неуспех. Заради цяла Балея. Отново бяха длъжни да подкрепят Гарваните с несломима смелост и упоритост. Защо да се стремят да доживеят следващо сражение, ако поражението днес би означавало, че това е последната война в Балея? И за тях, и за западняците…
Армията настъпваше устремно по главния път, но измина по-малко от половината разстояние до вражеския бивак и тепърва доближаваше полегатия склон, когато се разнесе рев, отекнал с тътен от зъберите наоколо. Западняците се хвърляха в контраатака.
Дарик чу забързани стъпки, двама магове съгледвачи се появиха до него, прекъснали заклинанието за невидимост.
— Генерале, западняците са на петстотин крачки и тичат презглава насам — избълва висок елф с бръсната глава.
— Колко широки са редиците?
— Триста до триста и петдесет бойци, от подножието на скалите на север до първите дървета на юг.
— Благодаря ти.
Точно каквото Дарик очакваше. Той огледа преценяващо местността.
Южно от пътя тъмнееше гъстата Гретернска гора. Първите дървета стърчаха само на стотина крачки от походната колона, но пълководецът предпочиташе сражение по-навътре.
Надяваше се да не е допуснал фатална грешка.
Айзак беше повел своите полкове на помощ на Закрилниците. Сега беше най-опасно. Дарик не можеше да си позволи вражески съгледвач да заподозре, че армията се е разделила на две. Тесая трябваше да си остане със заблудата, че се сражава с последната войска на източна Балея извън Корина. Магове, вещи в безшумните убийства, се промъкваха под Невидимо було в покрайнините на гората и сред канарите, за да премахнат дебнещите там западняци. Време беше за следващия му ход.
Дарик вдигна юмрук и колоната спря. Той веднага разпери пръсти и замахна към гората.
— Стотните да се престроят в сърп по номера. Бегом! Не бяха имали време да се подготвят за маневрата, но стотните спазваха последователността, в която трябваше да се пръснат из гората. Скоро остана само силният авангард, който препречваше пътя. Дарик не можеше да е недоволен — всички разбираха заповедите. Кимна с одобрение и поведе на бегом своята двойна стотна под остър ъгъл спрямо пътя. Надяваше се да послужи като примамка и Тесая да хвърли бойците си подире му. Съзнаваше, че е възможно да бъдат обкръжени бързо, но разчиташе на настървението за битки у западняците. Тесая имаше нелоши тактически умения, Дарик обаче беше убеден, че ще тълкува маневрата само като опит да заобиколят войската му и да го изпреварят в устрема към къщата на Септерн.