Роксолана

Провинилият се търговец се наказваше незабавно. Слугите на мух-тесиба му стягаха краката с фалагата и му нанасяха тридесет и девет удара по петите. Мухтесибът можеше да пробие на нарушителя на законите на търговията ухото, да му разкъса ноздрата, да му отреже ухото. Дваж в годината великият везир обикаляше пазарите преоблечен, за да проследи как мухтесибите си изпълняват службата.

В безкрайната си алчност Стамбул вдигна ръка срещу осветения от хилядолетия обичай и привилегията на Изтока — срещу свободната търговия и свободната печалба, срещу свободните и независими търговци. Свикнали да завоюват и грабят, тук не разчитаха на случая, не се надяваха на керваните със стоки и продоволствие, вярваха само в принудата, жестокостта и насилието. Джелепите, освободени от данъци, трябваше да доставят овци и добитък в Стамбул, като ги предават принудително по ниски цени. Бяха съставени списъци на всички джелепи и никой не можеше да се скрие, нито да избяга, понеже все едно щяха да го намерят и принудят и на онзи свят. Като докараха добитък в столицата и дадяха почти безплатно всичко, което се полагаше за двореца на султана, султанските синове, везирите, бейлербейовете, казаскерите142, капуджиите, нишан-джиите143, дефтердарите, дребните началства и доставчиците, джелепите продаваха остатъка на касапите по установените цени. Касапите също имаха загуби, но тъй като бяха стамбулци, а за столичните жители не се допускаха щети, техните загуби се покриваха за сметка на принудителните данъци от занаятчийските цехове.