Сейлъмс Лот
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сейлъмс Лот». Краткое содержание книги:
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат — въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар. И все пак, наистина ли е дошъл?
Но Кори Брайънт затътри нозе напред и мътните му очи се впиха в лицето на Реджи с нещо по-страшно от ненавист. Езикът му изскочи навън и плъзна по устните. Обувките му бяха покрити с кална кора, превърната от дъжда в черно лепило и при всяка крачка от нея се отронваха бучици. В походката му имаше нещо безмилостно и нечовешко, нещо, което поразяваше наблюдателя с хладната и страховита липса на жал. Калните обувки глухо трополяха по пода. Никаква заповед на тоя свят не можеше да ги спре, никаква молба нямаше да ги удържи.
— Още две крачки и ще ти пръсна шибания череп — каза Реджи.
Думите прокънтяха високо и сухо. Тоя тип не беше пиян. Направо си беше откачил. Изведнъж Реджи разбра пределно ясно, че ще трябва да го застреля.
— Не мърдай — повтори той, но вече небрежно, почти като на приятел.
Кори Брайънт не спря. Очите му се впиваха в лицето на Реджи с изцъкления лъскав поглед на препариран лос. Подметките му тежко трополяха по пода.
Изотзад долетя писъкът на Бони.
— Прибирай се в спалнята — нареди Реджи и излезе в коридора, за да застане между тях.
Брайънт вече бе само на две крачки от него. Меката бяла ръка се надигна да хване цевите на пушката.
Реджи дръпна двата спусъка.
В тесния коридор изстрелът прокънтя като гръмотевица. За миг от двете цеви блъвнаха огнени езичета. Въздухът се изпълни с барутен дъх. Бони пак изпищя пронизително. Ризата на Кори се разлетя на почернели парцалчета — не пробита, а просто унищожена. Ала когато се разтвори, сипейки изтръгнати копчета, под нея се разкри нещо невероятно — по рибешката белота на гърдите и корема нямаше и следа от рана. В един застинал миг Реджи имаше чувството, че вижда не истинска плът, а нещо прозирно като тюлена завеса.
Сетне пушката излетя от ръцете му, изтръгната като от ръцете на дете. Чудовищна сила го сграбчи и го запокити към стената. Зъбите му изтракаха. Краката му се подгънаха и той замаян се свлече на пода. Брайънт прекрачи край него и продължи към Бони. Тя се бе вкопчила в рамката на вратата, но не откъсваше поглед от лицето му и Реджи видя страстта в очите й.
Кори се озърна през рамо и се ухили на Реджи с широка лунна усмивка, както се хилят сухите кравешки черепи на заблудени туристи сред пустинята. Бони вече разтваряше прегръдки. Ръцете й трепереха. По лицето й едно след друго минаваха изражения на ужас и сласт като трепет на светлина и сянка.
— Скъпи — изрече тя.
Реджи изпищя.
32.
— Хей — каза шофьорът на автобуса. — Тук е Хартфорд, братче.
Калахан гледаше през широкия поляризиран прозорец към чуждото градче, станало още по-чуждо от първите мъждиви лъчи на утрото. В Лот ония навярно се прибираха по дупките си.
— Знам — каза той.
— Имаме престой двайсет минути. Ще слезеш ли да си вземеш сандвич или нещо подобно?
Калахан неловко измъкна портфейла от джоба си с превързаната ръка и едва не го изтърва. Странно, изгорената китка вече почти не го болеше, само бе изтръпнала. По-добре да изпитваше болка. Болката поне беше реална. Усещаше в устата си вкуса на смърт — гнусен, месест, като вкус на развалена ябълка. Това ли бе всичко? Да. Стигаше му и толкова.
Той протегна към шофьора банкнота от двайсет долара.
— Ще можете ли да ми купите една бутилка?
— Мистър, правилникът…
— И задръжте рестото, разбира се. Половин литър, повече не ми трябва.
— Не ми създавайте неприятности в автобуса, мистър. След два часа сме в Ню Йорк. Там ще намерите, каквото ви душа иска.
Мисля, че грешиш, приятелю, помисли Калахан. Надникна в портфейла да види с какво разполага. Десетачка, две банкноти по пет и още един долар. Прибави десетачката и протегна парите с превързаната ръка.
— Половинка, повече не ми трябва — повтори той. И задръжте рестото, разбира се.
Шофьорът прехвърли поглед от трийсетте долара към мрачните подпухнали очи и за един кратък ужасен миг му се стори, че разговаря с жив скелет, чийто череп вече е забравил как да се усмихва.
— Трийсет долара за половинка? Мистър, вие сте луд. — Все пак той взе парите, прекрачи към вратата на празния автобус и се озърна. Банкнотите бяха изчезнали в джоба му. — Само да не ми създавате неприятности. Не искам неприятности в моя автобус.
Калахан кимна като момченце, приемащо заслужения укор.
Шофьорът го погледа още малко, после слезе.
Нещо евтино, помисли Калахан. Да изгаря езика и да стяга гърлото. Да прогони тоя противен сладникав вкус от устата му или поне да го облекчи, докато намери къде да подхване сериозното пиене. Да пие, да пие и пак да пие…
Навярно тогава щеше да се прекърши и да заплаче. Сега в очите му нямаше сълзи. Чувстваше се пресъхнал и съвършено празен. Оставаше му само… онзи вкус.