Героят на времето

Но ако четете това, значи не съм успял. Значи съм мъртъв. Докато пиша тези думи, не ми се струват толкова трагични, колкото бяха за мен преди. Не бих искал да си имам работа с това създание. То е мой постоянен спътник, глас, който непрестанно ми шепти, съветва ме да руша, моли ме да го освободя.

Страхувам се, че е покварило мислите ми. Вече не зная какво мисля аз, но затова пък чувам постоянно неговия глас. След осемстотин години подобно изтезание ми е трудно да вярвам дори на себе си. Понякога чувам гласове и решавам, че съм се побъркал.

Сигурно това ще е за предпочитане.

Зная, че за да бъдат съхранени, тези думи трябва да бъдат изписани върху стомана. Изписах ги на стоманен лист, а после наредих да ги инкрустират върху плоча, макар че с това щях да разкрия слабостта си пред собствените си свещенослужители. Съществото ми шепнеше, че съм глупак, задето проявявам слабост пред подчинените си.

Тъкмо по тази причина реших да прибягна до плочата. Ако не друго, така поне го ядосах. Напълно основателна причина, струва ми се. Хубаво е, че някои от най-верните ми жреци знаят за моята слабост — ако не за друго, поне за оцеляването на империята, в случай че се проваля.

Опитвах се да бъда добър водач. В началото бях твърде млад, твърде гневен. Направих грешки. Но въпреки това се стараех. Едва не унищожих света с моята дързост и продължих в същия дух през цялото си управление. Бих могъл да се справя по-добре. Ще се справя по-добре. Ще създам земя на реда и закона.

Чудя се обаче каква част от тези мои мисли отговаря на първоначалните ми намерения. Имаше периоди, през които империята ми изглеждаше остров на покоя и справедливостта. Но ако наистина бе така, защо не можех да спра бунтовете? Тези хора не са в състояние да ме победят и се налага да ги екзекутирам всеки път, когато се надигнат. Не виждат ли колко безупречна е моята система?