Следотърсачът [calibre]

– Самун, моля те, повярвай ми – аз знам. Знам къде минават всички пресни дири на това място, докъдето се вижда. Аз също не си губих времето, опитвах се да овладявам все повече и повече дарбата си. Никой не наблюдава това място. Проходът не е използван от години. Само ви казвам, че ако се случи нещо непредвидено, ще доведа Парам и майка си и ще ви чакаме тук, в тъмното. Поне няколко часа – ще разбера дали идвате или не, и ако не дойдете, сами ще потърсим начин да напуснем града.

– Значи нашата задача е да измислим как да ви измъкнем оттук и от града – заключи Самуна.

– Не зная каква е вашата задача – рече Риг, – но тя със сигурност не може да е моята, защото след тази екскурзия няма да изляза повече от къщата до мига, в който я напусна завинаги.

– Може би всички трябва да се облечем като момичета – предложи Умбо.

Другите двама се вторачиха в него.

– Те ще търсят теб и Парам. Едно момче, едно момиче. А как ще възприемат три момичета без момче? Ние с тебе нямаме бради, Риг, ще можем да минем.

– Не – отказа Самуна. – Ти никога не си попадал в градски бунт. И момичетата не са в безопасност, дори и когато ги пази голям и силен герой като мен. Но идеята е добра. Само че сестра ти и майка ти трябва да се облекат като момчета на твоята възраст.

– Няма да им хареса.

– Добре де, щом няма да им хареса начинът, по който ще пробваме да ги спасим и да ги измъкнем от града...

– Ще се опитам да ги накарам – прекъсна го Риг. – Макар че май нищо не мога да ги накарам.

– И запомни, че трябва да пристегнат гърдите си. Ако сестра ти е достатъчно голяма, че да има... Не се сърди, не знам, само ти казвам, не бива нищо в тях да изглежда женствено. Разбираш ли?

– Да – отвърна Риг. – Както вече казах, ще опитам. Наистина. Но не мога да обещая нещо, което не зависи от мен.

– Само за мое сведение, какво зависи от теб? – попита Самуна.

– Дясното ухо на Стилбом! – изруга Риг.

После сръчка Умбо, той се олюля и изскочи от нишата. Когато се изправи и се обърна, Риг вече го нямаше.

– Ей, че интересно беше – възкликна Самуна.

– Да – потвърди Умбо.

– Минаване през Стената. Най-налудничавият план, който съм чувал.

– Може и да се получи – предположи Умбо.

– И напълно да загубим разсъдъка си, поне докато преследвачите ни не ни заколят като кози.

– Ако някой ще ме коли като коза, силно се надявам, когато ме заколят, вече да съм си загубил ума – рече Умбо.

Глава 22

Бягството

– Една последна молба, преди да те запечатат в стаза – рече заменимият.

– Каквото поискаш, чак до половината ми кралство – отвърна Рам.

Заменимият изчака.

– Това е препратка към приказките. Кралят винаги обещава да го даде на Джак, след като той извърши доброто си дело.

– Готов ли си да обърнеш сериозно внимание? – попита заменимият.

Рам въздъхна.

– Все едно се опитвам да разкажа виц на баба си.

– При проверка на програмите на корабните компютри откриваме, че съществува едно възможно усложнение.

– Аз не съм програмист.

– Ти си човек. Имаме нужда от човек, който да каже на корабните компютри, че в твое отсъствие нашите заповеди са равнозначни на твоите желания и затова трябва да ни се подчиняват, все едно ние сме хора.