Магия за дракон
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магия за дракон». Краткое содержание книги:
— С ваше разрешение и прочее, и прочее, о, майсторе на нашия занаят — обади се Саламандър, — бих желал да ги получа, както и онези, които имаме тук.
— Че за какво са ти?
— За да мога да се направя на Еван, пътуващ търговец на коне от далечното варварско кралство, известно с жребците си. Всички вие ще отплавате за родината на сутринта, но моята работа тук за съжаление не е свършена.
— Какво? — Невин изглеждаше разкъсван между раздразнение и любопитство. — Сега пък каква глупост си намислил?
— Намислил съм не глупаво, а милосърдно дело, или поне така се надявам. По време на пътуванията се натъкнах на личност, която прояви някаква малка дарба за деомер, но тя не е имала никаква възможност да я развие. Тъй като е много пристрастена към гадаенето на бъдещето, боя се, че ако не й се помогне да различава златото от слюдата, ще попадне под влияние на безскрупулни типове. Тя е богата и около нея се трупат такива. Но тъй като по това време Ястребите се спускаха, за да забият във всички нас напоените си с кръв нокти, нямах свободно време за продължителни и цивилизовани разговори по въпроса.
Когато Джил осъзна какво иска да каже, се изпълни с невероятна радост, че Родри вече беше станал от масата.
— Хъм, е, разбирам какво имаш предвид — каза Невин. — Щом има пари, с които да привлича лъжливи глупаци и мошеници, тази жена наистина би могла да изпадне в голяма беда. Е, добре тогава, но моля те, не се забърквай в повече неприятности тук. Няма пак да моля стихиите, за да те измъкна от беда.
— Имаш моето обещание, о, Господарю на ефира, че ще бъда самото благоразумие.
Джил вдигна очи и видя, че хората на архонта й махат през прозореца.
— Според мен те започват да се напиват на постовете си — каза тя. — Саламандър, след като не идваш с нас, ще направиш добре да се качиш горе и се измъкнеш от някакъв прозорец.
— Разбира се, гургулице моя. — Той стана, поклони се на масата, сетне целуна леко Джил по темето. — Ще се видим отново. Ще ми простиш ли, че няма да пея на сватбата ти?
— Ще ти простя. Но бъди така добър и се пази.
— Имаш моето обещание. — Той се поколеба, придобивайки разстроен вид. — Кажи сбогом на брат ми от мен, моля те. Ще изчезна, докато го няма, за да спестя и на двама ни една неприятна сцена.
Джил се опита да каже нещо, но установи за своя изненада, че гърлото й е задавено от сълзи. Саламандър махна с ръка и изтича към стълбището, поколеба се там, обърна се, махна отново, сетне се втурна нагоре и изчезна.
Останалите събраха багажа и се измъкнаха отзад, през кухнята. Минаха само покрай един пазач, но той беше зает с огромна чаша вино, тъй като след това Хано щеше да помирише дъха му.
Дори и при това положение Джил установи, че не само бърза в тъмното по виещите се улички, но гони и останалите. Колкото по-скоро океанът застанеше между тях и Ястребите, толкова щеше да е по-спокойна и щастлива. Най-после стигнаха пристанището и намериха верния кей. Илейно ги чакаше със запален фенер и крачеше напред-назад по палубата.
— Точно навреме — избоботи той. — Приливът тъкмо се обръща, момчета. Качвайте се на борда и да тръгваме!
Колкото и да протестираше Родри, Илейно настоя да отстъпи личната си кабина на гуербрета. Тя беше неголяма, с тясна койка на едната стена, вградена пейка — от другата; по средата стоеше закована за пода масичка с големината на треска. Илейно обаче беше толкова едър, че на онова, което за него беше единична койка, всъщност можеха да се настанят двама души, стига да се обичат. Първата нощ, в която бяха заедно под висящия фенер, хвърлящ неспокойни сенки, Джил установи, че в това помещение, не по-голямо от гардероб, те бяха най-после насаме от седмици насам. Предполагаше, че е дошло време да си кажат важни неща, но се боеше да произнесе на глас дори най-малкото си съмнение, за да не се излеят навън — досущ бардекски порой — и всички останали.
От своя страна Родри беше тъжен и тя го попита какво се е замислил само защото беше по-лесно да слуша, отколкото да говори за себе си.
— О, някакви дяволски странни мисли, любов моя, за дългия път и т.н. Знаеш ли, че ще ми липсва? Наистина много малко, разбираш ли, но ще ми липсва.
— Какво? Никога не съм предполагала, че след като непрекъснато пъшкаше и стенеше за своето изгнание, ще те чуя да казваш такова нещо.