Бялата кралица

Нещо ме събужда рано, на разсъмване. Подушвам въздуха, сякаш съм заек, седнал на задните си крака в някоя ливада. Нещо става, зная го. Дори тук, във вътрешността на сушата в Уилтшър, мога да подуша, че вятърът се е променил, почти мога да усетя мириса на сол от морето. Вятърът идва от юг и отива на юг: това е вятър за нашествие, вятър, който духа близо до брега, и по някакъв начин знам, толкова ясно, сякаш мога да ги видя, че товарят сандъците с оръжие на палубата, че мъжете слизат надолу по подвижните мостове и скачат в лодките, че знамената са развени и издигнати на носа на кораба, а тежко въоръжените войници се събират на кея. Знам, че Хенри е събрал войската си: корабите му са на дока, капитаните обмислят курс: той е готов да отплава.

Иска ми се да можех да разбера къде ще слезе на суша. Но се съмнявам, че и самият той знае. Ще развържат надлъжните платна, ще хвърлят въжетата на борда, ще вдигнат котва и половин дузината кораби ще потеглят с носа напред от закътаното пристанище. Щом стигнат до морето, платната ще се издуят, задните краища на лодките ще запукат и лодките ще се издигат и спускат по разбунените вълни, но после те ще насочат корабите колкото могат по-добре. Може да се отправят към южното крайбрежие — бунтовниците винаги са добре приети в Корнуол или Кент — или може да се запътят към Уелс, където името Тюдор може да изведе на бой хиляди. Вятърът ще ги застигне и ще ги подхване и те ще трябва да се надяват на най-доброто, а щом видят суша, да изчислят къде са пристигнали, а след това да потеглят към брега срещу вятъра, за да намерят най-сигурното убежище.

Ричард не е глупак — той знаеше, че това ще се случи веднага щом зимните бури утихнат. Той е в големия си замък в Нотингам, в центъра на Англия: свиква своите запасняци, призовава своите лордове, подготвен за предизвикателството, което знаеше, че ще дойде тази година, както щеше да дойде и миналата година, ако не беше дъждът, който Елизабет и аз призовахме, за да задържим Бъкингам извън Лондон и далече от моето момче.

Тази година Хенри идва с попътен вятър: ще трябва да посрещнем тази битка. Момчето Тюдор е от рода Ланкастър и това е последната битка във войната на братовчедите. Не се съмнявам, че Йорк ще спечели, както винаги. Уорик вече го няма — дори дъщерите му Ан и Изабел са мъртви — не е останал велик военачалник от рода Ланкастър. Само Джаспър Тюдор и синът на Маргарет Боуфорт се изправят срещу Ричард в цялата му власт, начело на всички войници на Англия. И Ричард, и Хенри нямат наследници. И двамата знаят, че те сами са въплъщение на собствената си кауза. Всеки от двамата знае, че на войната ще се сложи край със смъртта на другия. Виждала съм много битки по свое време като съпруга и вдовица в Англия, но никога — толкова ясно очертана като тази. Предвиждам кратка и жестока битка, а в края ѝ — един мъртвец, а короната на Англия и ръката на дъщеря ми — като награда за победителя.