Бялата кралица

Прочитам писмото два пъти и успявам да се усмихна мрачно на безчестния му начин на изразяване. Мисля си, че „решение на всичките ни трудности“ е хитър начин да опише едно кърваво отмъщение, което погуби брат ми и сина ми Грей и което ме накара да подбудя бунт срещу него и да прокълна ръката, с която държи меча. Но Ричард е Йорк — те приемат победата като нещо, което им се полага — и тези предложения са добри за мен и близките ми. Ако синът ми Ричард може да се върне благополучно у дома и отново да бъде принц в двора на сестра си, ще съм постигнала всичко, което се зарекох да си върна, а брат ми и синът ми няма да са загинали напразно.

Хвърлям поглед надолу по масата към Елизабет. Тя е порозовяла, а очите ѝ са пълни с лъскави сълзи.

— Брак ли ти предлага? — питам я.

— Кълне се, че ме обича. Казва, че му липсвам. Иска да се върна в двора. Кани те да дойдеш с мен. Иска всички да узнаят, че ще бъда негова съпруга. Казва, че кралица Ан е готова да се оттегли.

Кимвам.

— Няма да отида, докато тя е там — казвам. — А ти можеш да се върнеш в двора, но трябва да се държиш по-дискретно. Дори ако кралицата ти каже да се разхождаш с него, трябва да вземаш придружителка. И не бива да сядаш на нейното място.

Тя се кани да ме прекъсне, но аз вдигам ръка:

— Наистина, Елизабет, не искам да те сочат като негова любовница, особено ако се надяваш да бъдеш негова съпруга.

— Но аз го обичам — казва тя простичко, сякаш единствено това има значение.

Поглеждам я и знам, че изражението ми е сурово.

— Можеш да го обичаш — казвам. — Но ако искаш да се ожени за теб и да те направи своя кралица, ще трябва да направиш нещо повече, не просто да обичаш.

Тя притиска писмото му до сърцето си.

— Той ме обича.

— Може и да те обича, но няма да се ожени за теб, ако за теб се носят слухове. Никоя жена не успява да стане кралица на Англия просто защото е обичлива. Ще трябва да си изиграеш картите правилно.

Тя си поема дъх. Дъщеря ми не е глупачка и е Йорк до мозъка на костите.

— Кажи ми какво трябва да направя — казва тя.