Чуждото страдание
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чуждото страдание». Краткое содержание книги:
Докато ровеше сред ботушите, пръстите му докоснаха хладен метал. Тони протегна ръка по навътре и напипа метална кутия за документи, пъхната в една ниша в стената.
— Бинго — прошепна той. Издърпа кутията на светло и опита последния неизползван ключ.
Ако се съдеше по това колко леко се завъртя ключът, ключалката явно често се отваряше и затваряше. Без да се надява да види нещо повече от поредното порно, Тони вдигна капака.
Карол стоеше на стълбищната площадка на „Гроув Теръс“ и наблюдаваше специалистите от отдел „Местопрестъпления“ да вършат своята бавна, досадна и загадъчна работа. Чуваше гласа на Стейси, която говореше с някого на горния етаж.
— Добре ли познавахте Карл Макензи?
Отговори й някакъв женски глас.
— Не бих казала, че съм го познавала изобщо. Разговаряхме, когато се срещнехме по стълбите — и това беше. Нищо повече. Не беше съвсем с всичкия си, горкото момче.
— Забелязвали ли сте други хора да влизат и излизат от жилището му?
— Като че ли никого. Карл нямаше никакви приятели. Беше от хората, които много се стараят да се харесат, но пък никой не държи да ги има около себе си.
— А днес забелязахте ли нещо?
— Нищичко, скъпа. Гледах телевизия.
Кевин се изкачваше по стълбите от долния етаж. Дойде при Карол и поклати глава.
— Никой нищо не е чул.
Карол въздъхна.
— Наистина ли не са чули, или просто им е по-изгодно да твърдят така?
— Моето впечатление е, че говореха истината — каза той с отчаяние в гласа. — На долния етаж живее една дребна стара дама, която би си умряла от удоволствие, ако можеше да каже, че е видяла или чула нещо. Не е преживявала такова вълнение от Бурската война насам.
— Знаеш ли какво, Кевин, ако Карл Макензи се е самоубил, ще помоля да ме преместят в пътна полиция. Накарай униформените да претърсят кофите за боклук.
— Кофите за боклук ли? Какво да търсят?
— Погледни леглото. Забелязваш ли нещо нередно?
Кевин погледна, но не видя нищо, освен изстиващото тяло, проснато върху мръсните чаршафи.
Той сви рамене.
— Няма възглавница. Ти можеш ли да спиш без възглавница?
Кевин най-сетне разбра.
— Търсим възглавница с дупка в средата.
Сам Еванс беше бесен. Дори не беше наясно какво точно се очаква от него. Джен Шийлдс беше накарала него и още шестима от колегите му да се върнат в Темпъл Фийлдс и да се занимават с нещо, което поне според него беше повтаряне на вече свършена работа. Наредено им беше отново да разпитват обитателите на къщите в района непосредствено около мястото, където беше открил предавателят. Бяха се разпръснали по определените маршрути и оттогава той не беше виждал сержант Шийлдс. Беше чукал по вратите на всички жилища във възложения му сектор, беше задавал все същите въпроси и изслушвал същите отрицателни отговори.
Беше решил да спре за малко, за да пийне нещо в бара на Стан. Кафето беше ужасно, но атмосферата беше една идея по-малко потискаща в сравнение с полицейския участък. Докато вървеше надолу по улицата към мърлявата кръчма, видя Хъни, която се мотаеше по тротоара в очакване на клиенти.
— Здрасти, как върви работата? — каза той непринудено.
— Здрасти, Сами — отвърна тя. — Честно казано, кофти върви. Съсипахте ни бизнеса — ти и твоите хора.
— Какво ще кажеш, да пием по едно кафе?
Той имаше чувството, че тя се канеше да му каже нещо в кръчмата последния път, но появата на Джен Шийлдс я беше накарала да млъкне. Може би сега щеше да успее да я накара да се разприказва отново.
— Ти ли черпиш?
— Аз черпя.
— В такъв случай можеш да ме черпиш една яка закуска.
Сам се ухили. Винаги беше уважавал хората, които си защитават интересите.
— Да вървим тогава.
След няколко минути Хъни вече нагъваше чудовищно количество пържена храна с апетита на изгладняло куче. С уста, пълна с яйца и наденица, тя измънка: